Определение № 75 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2010 г.

Производството е по чл.303 от Гражданско процесуалния кодекс. А. Й. С. е поискал отмяна на влязло в сила решение № 377 от 19.05.2008 г. По гр.д. № 712 от 2006 г. На софийския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от А. Й. С. иск по чл. 124, ал.1 ГПК против [община] за недвижим имот от 2 дка в м.” П.”, землището на[населено място], Софийска област. В молбата си подробно посочва защо счита, че решението е неправилно. Основно инвокира доводи за неговата нищожност. В молбата си не сочи основания в предметното поле на чл. 303, ал.1 ГПК. Ответникът [община] в съдебно заседание подробно изразява становище за недопустимост на молбата, като подкрепя и доводите изразени в писмения отговор. Върховният касационен съд, състав на първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.303, ал.1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е недопустима поради следното: Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за контрол върху тези съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо поради изчерпване на процесуалния ред за тяхната проверка по пътя на инстанционният контрол. В чл. 303, ал.1 ГПК са изброени изчерпателно хипотезите при които е допустима тази отмяна. Тези хипотези не могат да се тълкуват разширително и в никакъв случай не преповтарят основанията за отмяна на решението, посочени в чл.281, т.3 ГПК. В настоящия случай молителят навежда доводи само за неправилност на решението, без да сочи основания за неговата отмяна. Това обуславя недопостимост на молбата, която следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на Първо отделение