Определение № 267 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 898/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. И. М., като родител и законен представител на Мергюле Х. М., от [населено място], срещу разпореждане № 109 от 23.01.2020 г. по в. ч. т. д. № 699/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 6918 от 10.12.2019 г. срещу определение № 798 от 14.11.2019 г., постановено по същото дело. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно. Изразено е несъгласие с извода, че дължима за производството по върнатата частна касационна жалба е държавна такса в размер на 30 лв., а не заплатената от страната такса в размер на 15 лв. Ответникът по частната жалба – Застрахователна компания „Лев Инс” АД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. За да върне подадената от Х. И. М., като родител и законен представител на Мергюле Х. М. частна касационна жалба вх. № 6918 от 10.12.2019 г. срещу определение № 798 от 14.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 699/2019 г. на Варненски апелативен съд, съдията-докладчик е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил даденото му с разпореждане № 1727 от 13.12.2019 г. указание за представяне на доказателства за заплатена допълнителна държавна такса в размер на 15 лв., което указание му е съобщено надлежно на 06.01.2020 г. Разпореждането е неправилно. Съгласно чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, за частна жалба по гражданско дело се събира такса 15 лв. Доколкото в разпоредбата не е посочено изрично, че тази такса се отнася само за въззивна частна жалба, следва да се приеме, че същата е дължима за всяка частна жалба, в т. ч. и за частна касационна жалба. Не може да бъде споделено становището в атакуваното разпореждане, че по отношение на частните касационни жалби е приложим чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата и е дължима такса в размер на 30 лв. Логическото тълкуване на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 18 от Тарифата налага категоричния извод, че в същите е установен размерът на държавните такси, дължими за обжалване и за отмяна на съдебните решения, т. е. на съдебните актове, с които приключва разглеждането на спора по същество. Това следва от начина, по който е предвидено да се определя размера на дължимата такса – в зависимост от обжалваемия интерес, какъвто критерий е налице само при обжалване на решенията, но не и при обжалване на останалите съдебни актове (определения и разпореждания). С оглед изложеното, следва да се приеме, че даденото на страната-жалбоподател указание за доплащане на държавна такса в размер на 15 лв. е незаконосъобразно, което обосновава съответно неправилност и на разпореждането за връщане на частната касационна жалба поради неизпълнение на това указание. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение