Определение № 79 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 230/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, ГПК. Образувано е по частна жалба на „Алегра Импулс“ ЕООД –гр.София, срещу определение №787 от 18.03.2021г., постановено по ч.т.д.№572/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Алегра Импулс“ ЕООД от 17.03.2021г. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за изготвяне на частна касационна жалба срещу определение №636/02.03.2021г. по ч.т.д.№572/2021г. на САС. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Акцентира се върху чл.3 ЗПП, за да се обоснове извода за възможност за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, независимо от това, че в чл.5 от ЗПП са предвидени основанията за предоставяне на правна помощ на физически лица. Същевременно от съдържанието на разпоредбата на чл.21, т.3 ЗПП и по аргумент за противното се извежда тезата, че по граждански дела правната помощ може да бъде предоставена на юридическо лице. Направено е позоваване и на чл.6, т.1 от ЕКПЧОС с довода, че с предоставянето на правна помощ на дружеството, ще се гарантира правото му на справедлив процес. Оспорва се като неправилно и неотносимо за процесуалния спор виждането на съда, че при липса на достатъчно средства дружеството следва да поиска откриване на производство по несъстоятелност, за да получи помощ при осъществяване на защитата на правата си. Претендира се отмяна на обжалваното определение и разрешаване на дружеството на достъп до системата за правна помощ Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на частния жалбоподателя, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение молбата на „Алегра Импулс“ ЕООД от 17.03.2021г. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за изготвяне на частна касационна жалба срещу определение №636/02.03.2021г. по ч.т.д.№572/2021г. на САС, въззивният състав е посочил, че предоставянето на правна помощ се осъществява по предвидения в чл.95 ГПК ред, но при наличие на предвидените в Закона за правната помощ предпоставки. Съдът се е позовал на социалната функция на ЗПП, въз основа на която в чл.5 ЗПП е регламентирано, че правна помощ се предоставя на физически лица на основанията предвидени в този или други закони. Съдът е отразил, че съгласно чл.23, ал.3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната - физическо лице няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Апелативният състав е акцентирал, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.5 ЗПП предвид обстоятелството, че страната която иска предоставяне на правна помощ е юридическо лице - търговец. Отделно в подкрепа на извода, че разпоредбите на чл.95 ГПК и чл.23, ал.З ЗПП са неприложими спрямо „Алегра Импулс“ ЕООД, в обжалваното определение е посочено, че законът свързва допускането на правна помощ с лошо финансово състояние на страната по делото, която я иска. Според съда липсата на достатъчно средства за погасяване на текущи задължения от регистрирани като търговци лица, включително за държавна такса, е основание търговецът да поиска откриване на производство по несъстоятелност, в резултат на което и на основание чл.620, ал.1 ТЗ търговецът ще бъде освободен от предварително внасяне на държавна такса, а по силата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ – ще се осигури възможност за попълване на делото с доказателства по инициатива на съда /служебно начало/, което е предвидено именно в помощ на дружеството, твърдящо влошено финансово състояние, за което се предполага, че не може да заплати за процесуалното си представителство по делото. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. От една страна изводът на апелативния състав, че ЗПП не допуска предоставяне на правна помощ на юридическо лице, е съобразен с практика на ВКС - определение №20/14.012019г. по ч.т.д.№43/2019г. на ВКС, І т.о.; определение №179/11.03.2014г. по ч.т.д.№525/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и др. От друга страна, дори да се приеме, че молбата е допустима, въпреки законовата забрана за предоставяне на юридическо лице на правна помощ по чл.5 и чл.23 вр. чл.24 ЗПП (в този смисъл определение №763/23.12.2019г. по ч.т.д.№2288/2019г. на ВКС, І т.о.), молбата на „Алегра Импулс“ ЕООД от 17.03.2021г. за предоставяне на правна помощ е неоснователна поради недоказаност на фактите, на които се основава. В случая молбата се отнася до предоставяне на правна помощ за обжалване с частна касационна жалба на определение от 02.03.2021г. по ч.т.д. №572/2021г. на САС, с което е отказано освобождаване от държавна такса. С оглед липсата на правна сложност и при наличието на аналогични частни жалби, включително и частна касационна жалба, с които жалбоподателят вече е обжалвал аналогични определения за отказ от освобождаването му от държавна такса, следва извод, че изготвянето на частна касационна жалба срещу определението от 02.03.2021г. не изисква заплащането на адвокатски хонорар в размер, който дружеството не би могъл да си позволи, като се имат предвид и активите на дружеството, отразени в представения с частната жалба счетоводен баланс към 31.12.2019г. При хипотезата на чл.77 ГПК (делото е образувано пред ВКС без внесена държавна такса с оглед характера на спора по чл.83, ал.2 ГПК), частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС сумата 15лв., представляваща държавна такса, дължима за частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение