Определение № 2088 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2025 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е молба/искане/ на А. В. И., чрез процесуален представител, за изменение на решение №13345/22.12.2025г., постановено по адм. д.№7567/2025г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта относно разноските.

Ответната страна не изразява становище по искането за изменение на решението в частта относно разноските.

Върховният административен съд намира искането за допустимо, но неоснователно.

С решение №13345/22.12.2025г., постановено по адм. д.№7567/2025г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение:

1. по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, срещу решение №3404 от 07.04.2025г. по адм. дело №421/2024г. на Административен съд–Хасково, в частта, с която по жалба на А. В. И. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г., с №01-6500/1946 от 15.04.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, в която по заявление за подпомагане с УИН 26/280520/01395 за кампания 2020 са наложени намаления в размер на: 620.67лв. по подмярка 13.1/НР1, 30.09лв. по подмярка 13.2/НР2, 495.01лв. по СЕПП, 70.19лв. по Мярка 12/Натура 2000, 131.48лв. по СПП, 383.35лв. по ЗДП, 2404.74лв. по СЗ-МЗДП, както и в частта, в която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 2404.74лв. по СЗ-МЗДП, и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне по заявлението на А. И. с УРН [номер], за кампания 2020, в частта по подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП, и по СЗ-МЗДП, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението.

2. по касационна жалба на А. В. И., срещу решение №3404 от 07.04.2025г. по адм. дело №421/2024г. на Административен съд–Хасково, в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г., с №01-6500/1946 от 15.04.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, в която по подаденото заявление за кампания 2020 е наложено намаление в размер на 14676.52лв. по СЗ-КЛЧ, както и в частта, в която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14676.52лв. по СЗ-КЛЧ.

3. по частна жалба на А. В. И., срещу определение №5626 от 04.06.2025г. по адм. дело №421/2024г. на АС-Хасково, с което в производство по чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК е осъден ДФЗ да заплати на А. И., сумата от 753.46лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно уважената част на жалбата,, съдът: ОСТАВЯ В СИЛА решение №3404 от 07.04.2025г. по адм. дело №421/2024г. на Административен съд–Хасково; ОСТАВЯ В СИЛА определение №5626 от 04.06.2025г. по адм. дело №421/2024г. на АС-Хасково.

При определяне на разноските съдът е посочил, че съобразно изхода на спора разноски не се присъждат на страните.

Неоснователно повдигнатия правен спор е юридическият факт, имащ за последица отговорността за разноски (чл. 78, ал. 2 ГПК), която отговорност се понася от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт.

Разпоредбата на чл.143, ал. 1 АПК предвижда, че жалбоподателят има право на разноски единствено при благоприятен за него изход на делото.

В случая касационната жалба на И. е отхвърлена, а обжалваното решение в обжалваната от И. част е оставено в сила, т.е. изхода на спора пред касационната инстанция не е благоприятен за оспорващия.

Правната логика в текста на чл.143, ал.1- ал.4 АПК, изключва заплащането на разноските на страната, за която оспорването не е приключило благоприятно, и в чиято полза не е постановеният съдебен акт. С касационната жалба И. претендира част от материално право, отречено от първоинстанционния съд, а конкретния казус претенцията за ревизия в тази част на обжалваното съдебно решение е отхвърлена.

Изходът на спора пред касационната инстанция по двете касационни жалби не допуска промяна на уважената част от претенцията на И. с решението на АС-Хасково, при което е недопустима и промяна в частта му относно разноските.

Това налага извод за липса на основания за изменение на решението в частта относно разноските.

По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК Върховният административен съд, пето отделение,