Определение № 202 от 29.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2828/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на П. П. П. и П. П. П. чрез пълномощника им -адв. В. Волева против определение №24272 от 17.10.2019г. по гр.д. №15241/17г. на Софийски градски съд. Ответникът по молбата – „УниКредит Булбанк” АД, [населено място], не е заявил становище. За да се произнесе по частната жалба, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по молба на частните жалбоподатели, чрез процесуалния им представител – адв. В. Волева, с искане за изменение на поставеното решение по иск с правно основание чл.55 ЗЗД, в частта му за разноските и по-конкретно изменение, свързано с отмяна на присъдените с решението разноски в полза на ответника по спора. Съдът е оставил без уважение така подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК, като е приел, че със субективното съединяване на искове при обикновено другарство, каквото е налице в настоящия случай, се търси защита по отношение на материални правоотношения, свързани с общ факт, но исковете са различни поради което и решението не следва да бъде еднакво по отношение на предявилите иска, като иска на всеки от другарите е самостоятелен. Съставът е разяснил още, че само при активната солидарност претенцията на всеки едни от ищците се простира върху цялото вземане, като всеки претендира присъждането му с погасително действие за другия. Така е направен извод, че когато в производството бъде установено, че не са налице предпоставките за активна солидарност между двамата ищци, а носител на вземането е само единия от тях, то няма пречка това вземане да бъде присъдено на него, с оглед доказването по спора. Частната жалба е неоснователна. С частната си жалба, адв. В Волева, като пълномощник на П. П. и П. П. е поддържала, че не следвало да се присъждат разноски на противната страна на основание чл.78,ал.3 ГПК, тъй като искът бил уважен изцяло, като същият съставлявал един иск предявен от двамата ищци, поради което независимо от отхвърлянето на иска спрямо П. П. разноски, с оглед резултата – присъждане на сумата в полза на другия ищец – не се дължали. Според страната единствено релевантно, в случая, било само това какъв е размерът на уважения иск. Доводите са правно необосновани. Първостепенният – Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от П. П. и П. П. против „ УниКредит Булбанк” АД, [населено място] за връщане на надплатена без основание част от възнаградителна лихва по договор за банков кредит, сключен между страните. В случая не е било спорно, че П. П. е бил кредитополучател, а П. П. солидарен длъжник. Не е било спорно още, а и съдът е приел с решението си, че тъй като вноските по кредита в това число и надплатената част от възнаградителната лихва е внасяна единствено от П. П., то и на него следва да бъдат възстановени сумите, като искът на П. П. е бил отхвърлен / в тази част е потвърдено решението на първостепенния съд/. С оглед така постановения резултат – необжалван от настоящите частни жалбоподатели, законосъобразно съставът е извършил преценка за дължимост на разноски съобразно отхвърлената част от иска, съгласно императива на чл.78,ал.3 ГПК. Правно необосновано страната счита, че независимо от този резултат, искът бил един и неговото уважаване имало за правна последица неоснователност на искането за разноски и по отношение на двамата ищци. В тази връзка, правилно съдът е отчел, че като солидарни длъжници по договора за кредит / доколкото вземането е свързано с надвнесени суми по възнаградителна лихва, уговорена в него/, ищците са обикновени другари, поради което и решението спрямо тях може да бъде различно. Извън това, че въпросът дали решението може или трябва да бъде такова каквото е постановено е въпрос, който не може да бъде пререшаван или повдиган по реда на чл.248,ал.1 ГПК, жалбоподателите чрез пълномщника си не са съобразили, че отговорността за разноски е акцесорна и зависи изцяло от постановения правен резултат по спора, като предпоставка за тяхното разпределение между страните. Т.е. при отхвърляне на иска тежестта за разноски се поема от този, чиято претенция не е уважена с оглед неоснователност на заявения от него правен спор, изведено в случая от това, че ищецът П. П. не е носител на претендираното материално право. Тези обстоятелства правилно са отчетени и съответно правилно е била разпределена тежестта за разноски, поради което определението следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение