Определение № 3289 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1895/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по съвместна молба, подадена от Д. П. А. и А. М. А., чрез процесуален пълномощник, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 2896 от 06.11.2024 г. в частта му относно разноските. Сочи се, че с оглед изхода от спора, искането за присъждане на разноски, представляващи платени адвокатски възнаграждения за подаване на отговор на касационна жалба и насрещна касационна жалба, е следвало да бъде уважено за сумите от по 4 600 лв. за всеки от настоящите молители, съобразно представените по делото доказателства. Моли се разноските да бъдат присъдени в пълните им претендирани размери. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна – „Юробанк България“ АД, с изразено подробно становище за неоснователност на молбата, евентуално – за намаляване на претендираните възнаграждения поради тяхната прекомерност. Настоящият състав констатира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но намира същата за процесуално недопустима предвид следното: С определение № 2896 от 06.11.2024 г. по т. д. № 1895/2023 г. на ВКС, II т. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 86 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. № 1/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца в обжалваната от „Юробанк България“ АД част, като на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на Д. П. А. и А. М. А. срещу същото въззивно решение в обжалваната от тях част е оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, предвид направеното искане за присъждане на разноски от ответниците по касация и представените в тази връзка доказателства, касаторът „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на А. М. А. сторените от същия разноски в размер на 2 800 лв. – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно надлежно приложените към писмените отговори документи, удостоверяващи претенцията. Съгласно изискването на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай тя няма право да иска изменение на решението, съответно определението, в частта за разноските. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая определението по чл. 288 ГПК се явява такъв акт, в него съдът се е произнесъл относно отговорността за разноските и той не подлежи на допълване, а на изменение. Съобразно приетото в т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молба, съдържаща искане за изменение на крайния акт в частта за разноските, при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, е процесуално недопустима. Доколкото в случая списък на разноските не е представен от Д. П. А. и А. М. А. до датата на закритото съдебно заседание пред ВКС в производство по чл. 288 ГПК, то молбата им по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане съгласно чл. 80, изр. второ ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение