Определение № 150 от 04.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 1155/2018 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност на разглежданото НАХД № 12 353/2018 год. по описа на Районен съд – гр. София. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд – РС – гр. Велико Търново, тъй като значителна част от лицата, които следва да бъдат призовани - актосъставителят и свидетелят по акта живеят в района на този съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: В Софийски районен съд е образувано НАХД № 12 353/2018 год. по постъпила жалба от търговско дружество [фирма], представлявано от управителя С. А. К. срещу наказателно постановление № 26/0023-3873/03.07.2018 год. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с уврежданията, с което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 12, ал.2, т.1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал.1 от Закона за интеграция на хората с увреждания. С разпореждане, постановено на 20.11.2018 год., съдията – докладчик от СРС е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на ВКС за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т.1 от НПК, поради това, че актосъставителят и свидетелят по акта са с адрес за призоваване в Велико Търново. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗАНН посоченото в наказателното постановление местоизвършване на административното нарушение обвързва местната компетентност на Софийски районен съд. Правилата на местната подсъдност нямат абсолютен характер и могат да бъдат променяни от ВКС в трите хипотези, визирани в чл. 43 от НПК, която е приложима в административнонаказателното производство по силата на чл. 84 от ЗАНН. Местната подсъдност може да бъде променена с цел бързина, ефективност, снижаване на разходите и деловодните затруднения. Такъв е и конкретният случай. Видно от акта за установяване на административно нарушение № 18- СЦ/ 27.03.2018 год., актосъставителят Д. Н. е на длъжност главен инспектор в регионалния офис на Агенцията за хората с увреждания в гр. Велико Търново, като свидетелят по акта- В. Б. също е с адрес за призоваване в гр. Велико Търново. Жалбоподателят е със седалище в гр. Русе, който е значително по-близо териториално до гр. Велико Търново. Налице е законовото изискване много от свидетелите да живеят в района на друг, еднакъв по степен съд. В конкретния случай това е Районен съд- гр. Велико Търново, който следва да разгледа делото. Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение