Определение № 103 от 08.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2860/2018 г.

Производство по чл.248 ГПК. Образувано по молба вх. № 350/14.01.2019 г. на „ЗМБГ” АД чрез юрисконсулт Д. Ч. за изменение на определение № 990 от 14.12.2018 г. по гр.д. № 2860/2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.288 ГПК, в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че присъденото на ответника по касационната жалба М. А. Г. адвокатско възнаграждение от 3000 лева не се дължи и е прекомерно, поради което иска намаляване размера на възнаграждението до нормативно определения минимален размер. От М. А. Г. чрез адвокат Г. Б. от АК-П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите и иска да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съгласно чл.81 ГПК. Страната по делото има право на разноските по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза, включително и при обжалването му. С определение по гр.д. № 2860/2018 г., ВКС, IV г.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, а на ответника по касационната жалба са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.05.2018 г., представен с отговора на касационната жалба. С настоящата молба е направено искане за изменение на определението в частта за разноските поради недължимост или прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия срок по чл.248, ал.1 ГПК, а молителят не е бил уведомен за писмения отговор на касационната жалба, с оглед възможността да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Отговорността за разноски следва да се определи на база материалния интерес по делото, който съответства на цената на иска и съобразно чл.7, ал.2, т.4, вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., възлиза на 1543,82 лева, поради което направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно до този размер. Ответникът по молбата за изменение на основание чл.248, ал.1 ГПК е поискал присъждане на разноски, но такива не се дължат, когато съдът се произнася единствено по възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ІV г.о.