Определение № 827 от 04.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 216/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба, подадена от Л. Д. С., А. И. Д., Й. И. И., Д. Б. И., Н. П. И. и Б. И. И., чрез процесуалния им представител адв. Г. Чанкова, срещу определение № 4358/14.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1002/2024 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът – кметът на Община Велинград, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, приема, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на настоящите частни жалбоподатели срещу мълчалив отказ на кмета на Община Велинград да се произнесе по искането им /с вх.№ 11-06/317/04.07.2024 г. по регистъра на общината/ с правно основание чл. 23, ал. 8 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ за издаване на заповед за изплащане на справедливо обезщетение по пазарни цени на Л. Д. С., А. И. Д., Й. И. И., Д. Б. И., Н. П. И. и Б. И. И., в качеството им на наследници на М. И. И. и Д. И. И., за получената по наследство от двамата им наследодатели част от поземлен имот с площ 3 000кв.м. /“овощна градина“/ със стар пл.№ 50 по плана на гр. Велинград, по настоящем попадаща в поземлен имот – публична общинска собственост, с идентификатор 10 450.503.1241, територия – урбанизирана, обществен селищен парк, градина с обща площ от 10 276 кв.м., стар № 7229, кв. 394, парцел VІ на гр. Велинград, при квоти на съсобствеността Ѕ идеални части /и.ч./ за Л. Д. С., ј и.ч. за А. И. Д., 1/12 и.ч. за Й. И. И., 1/12 и.ч. за Д. Б. И., 1/24 и.ч. за Н. П. Ш. и 1/24 и.ч. за Б. И. И.. По данни от приетите по делото пред първата инстанция доказателства е установено, че с решение № 872/02.02.1993 г., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, Поземлена комисия гр. Велинград признава правото на собственост на наследниците на М. И. И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот – овощна градина от 1 500дка, находяща се в строителните граници на гр. Велинград в местността Клептуза, но отказва да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху този имот, тъй като последният попада в строителните граници на населеното място и е застроен. По идентичен начин, с решение № 1407/16.03.1993 г., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия гр. Велинград признава правото на собственост на наследниците на Д. И. И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот – овощна градина от 1 500дка, осма категория, находящ се в строителните граници на гр. Велинград в местността Клептуза, но също отказва да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху този имот, поради попадането му в строителните граници на населеното място. По делото е представено и уведомление по чл. 18д, ал. 2 ППЗСПЗЗ /приложено към подаденото до кмета на Община Велинград искане с вх.№ 11-06/317/04.07.2024 г./, с което Поземлена комисия гр. Велинград уведомява Л. М. И. в качеството й на наследник на М. И. И. /по настоящем починала/, че правото на собственост върху имот – овощна градина от 1 500дка, находящ се в строителните граници на гр. Велинград в местността Клептуза не може да й бъде възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и на основание чл. 18д, ал. 3 ЗСПЗЗ в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението тя следва да подаде писмено искане до поземлената комисия за предпочитания от нея начин на обезщетяване – със земи от държавния и общинския поземлен фонд или по ред и условия, определени със закон. При тези данни административният съд приема за недопустима подадената жалба срещу твърдения от оспорващите мълчалив отказ на кмета на Община Велинград по искане с вх.№ 11-06/317/04.07.2024 г., при което с оспореното определение я оставя без разглеждане и прекратява образуваното по нея производство по делото. За да постанови този правен резултат, съдът излага мотиви, че в случая не е налице формиран от административния орган мълчалив отказ и следователно жалбата е без предмет, съответно - за оспорващите липсва правен интерес от обжалването. Наред с това, съобразявайки данните по делото, че жалбата е изпратена по пощата на 25.08.2024 г., в контекста и на трите хипотези по чл. 57, ал. 1-3 АПК, обосновано съдът приема жалбата и за просрочена, като подадена след изтичането на предвидения в чл. 149, ал. 2 АПК едномесечен срок. Определението не страда от релевираните в частната жалба пороци, обуславящи отмяната му като неправилно. Правилно административният съд приема жалбата за недопустима поради отсъствието на формиран от административния орган мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Кореспондиращи с данните по делото са изтъкнатите в тази връзка мотиви на съда, че в случая кметът на Община Велинград не е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на конкретна правна норма по подаденото от жалбоподателите /сега частни такива/ искане, както и че въобще липсват данни описаният в искането процесен имот да е принудително отчужден за общински нужди при условията и по реда на глава трета от ЗОбС, в който случай за отчуждаващия административен орган би възникнало принципното задължение да обезщети собствениците чрез равностойно парично или имотно обезщетение. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че след като административният орган не е нормативно задължен да издаде поисканата от оспорващите лица заповед за изплащане на обезщетение, още по-малко на соченото от тях /“по аналогия“/ основание по чл. 23, ал. 8 ЗОбС /което не е обвързващо за административния орган и съда/, то в случая действително не е налице подлежащ на обжалване по съдебен ред мълчалив отказ, а оттам и предявената срещу него жалба правилно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Правилно в оспореното определение е съобразено, че не всяко непроизнасяне представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, а такъв е налице само ако органът дължи произнасяне по силата на закона. Доколкото от данните по делото се установява, че за процесния имот е проведена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПП, при която правото на собственост върху имота в съществуващи /възстановими/ стари реални граници е признато на частните жалбоподатели в качеството им на наследници на М. И. И. и Д. И. И. с решения съответно № 872/02.02.1993 г. и № 1407/16.03.1993 г. на Поземлена комисия гр. Велинград, с които същевременно им е отказано възстановяването на собствеността върху този имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници поради попадането на имота в строителните граници на населеното място, то следва изводът, че каквито и да било претенции на наследниците във връзка с обезщетяването им за невъзстановения им, признат за тяхна собственост, имот е следвало да бъдат предявени в хода на проведената реституционна процедура, при това – пред компетентната затова поземлена комисия /по настоящем общинска служба по земеделие/. За изчерпателност, предвид релевираните пред касационната инстанция доводи, следва да се посочи, че смесването на реституционната процедура с процедурата за принудително отчуждаване на частни имоти за общински нужди е недопустимо и няма как при приключила процедура за признаване и възстановяване правото на собственост върху имот по реда на ЗСПЗЗ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане “по аналогия“ кметът на общината да бъде задължен да обезщети собствениците на невъзстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, имот, станал държавна или общинска собственост при условията на чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ. При установената липса на формиран от кмета на Община Велинград мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, предявената жалба се явява без предмет и правилно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. С оглед безспорните данни по делото за датата на подаване на жалбата по пощата /25.08.2024 г./, обосновани и съответни на разпоредбата на чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 2 във вр. с чл. 57, ал. 2 /включително по с ал. 1 и ал. 3/ АПК са изводите на административния съд за нейното просрочие. По тези съображения съдебният състав счита частната жалба за неоснователна, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на частните жалбоподатели за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,