Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Ж. А. Н. с направено искане за изменение на постановеното в производството по чл.288 ГПК определение, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С определението си, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение за осъществената защита от страна на ответника по касационната жалба, изразяваща се в изготвяне на отговор на жалбата. Възнаграждението е присъдено на пълномощника на страната, доколкото в представения пред въззивната инстанция договор за правна помощ и съдействие е отразено, че правната помощ се оказва безплатно, на основание чл.38 ЗА. С молбата си на основание чл.248 ГПК, молителят е поискал събиране на доказателства, с които цели да се установи, че не са били налице предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие. В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод следва от разпоредбите на чл. 38, ал. ал. 1 и ал. 2 ЗА, където са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Поради липсата на други предвидени в закона изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, е неоснователно е твърдението на молителя в настоящото производство, че следва да извърши проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, както и са недопустими направените в тази насока доказателствени искания. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на ІІІ г. о., определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на ІV г. о., определение № 257 по ч. т. д. № 226/2018 г. на ІІ т. о. и др. Предвид изложеното, молбата с правно основание чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. В производството по чл.248 ГПК не се присъждат разноски за същото, поради което направеното искане за присъждане на такива в полза на адв. С. И. Х. е неоснователно. Водим от горното, състав на ВКС