Решение № 6101 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2018 г.

Решение № 6101 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-В. при ЦУ на НАП против решение № 2246/13.12.2017 г. по адм. д. № 1287/2017 г. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е изменен ревизионен акт № 171400204/08.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 363/24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, като е определен дължим от Н. Р. Б. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер от 18 570.53 лева и лихви за забава в общ размер 9696.50 лева. Касаторът поддържа доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Твърди се, че в обжалвания акт липсват мотиви за извършеното изменение на РА - не е направено разграничение защо определена част от средствата, преведени чрез системите "У. Ю." и "Мъниграм" се приемат за получени от РЛ и защо други са счетени за неполучени. По делото са ангажирани подробни справки от операторите, изплащали сумите, в които са индивидуализирани конкретни парични средства, получени Н. Б., чрез посочване на дата на изплащане, наредител, държава, размер, валута на сумата и ЕГН на получателя. Допълнителен аргумент за получаване на процесните суми именно от РЛ са Общите условия за изплащане на парични преводи чрез системите "У. Ю." и "Мъниграм", както и признанията на Б., че е получавала суми. В подкрепа на тезата си касаторът сочи конкретни доводи, претендирайки отмяна на решението в процесната му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за четирите разглеждания на делото - по 3303,50 лв. за всяко разглеждане или общо - 13214 лева. По делото е подадена и частна жалба от директора на Дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП, срещу определение № 449/05.02.2018 г. по адм. дело № 1287/2017 г. на Административен съд - В., допълващо решение № 2246/13.12.2017 г. по същото дело в частта за разноските, като Н. Р. Б. е осъдена да заплати на дирекция "ОДОП" - В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1478 лева. Ответникът - Н. Р. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище по КЖ и ЧЖ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 5562/03.05.2017 г. по адм. дело № 7584/2016 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. Основното указание на първата касация е свързано с произнасяне по оспорването на документите за плащане на получените от Б. преводи чрез системите за международни разплащания "У. Ю." и "Мъниграм". Съдът трябвало да определи размера на облагаемия доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и на данъчната основа по чл. 36 от закона, съпоставяйки ползваните от органите по приходите за констатациите им платежни документи и изследваните от експертите по графическите и счетоводните експертизи, изключвайки дублираните суми, /ако има такива/. При новото разглеждане на делото Административен съд - В. е постановил решение, с което е изменил ревизионен акт № 171400204/08.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 363/24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, като е определил дължим от Н. Р. Б. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер от 18 570.53 лева и лихви за забава в общ размер 9696.50 лева. Отхвърлил е жалбата на РЛ в останалата част. Решението в отхвърлителната му част не е предмет на настоящото касационно производство и е влязло в сила. За да постанови обжалвания резултат съдът е установил следното: С процесния РА, при ревизия, проведена по реда на чл. 122- 124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК, в тежест на Н. Б. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 до 2012 г. в общ размер 57 593.41 лева със закъснителни лихви общо 34 856.57 лева. Според приходната администрация за данъчни периоди 2007 г. - 2012 г. данъчният субект е получавал парични преводи в евро, щатски долари и левове чрез системите за международни разплащания "У. Ю." и "Мъниграм". Наредители са лица от Р. Т., Швеция, Австрия, Германия, Франция, Великобритания, Норвегия, Холандия и други. По отчетни периоди левовата равностойност на получените суми е съответно 182 969.43 лева; 45 148.50 лева; 39 697.96 лева; 40 893.25 лева; 15 374.78 лева и 3 602.64 лева. Получените суми са квалифицирани като укрити доходи, за които не е подадена ГДД. Облагаемият доход е съизмерен с получените суми. Доходът е възприет за облагаема основа, като само за 2010 г. ДО в размер 40 593.25 лева е изчислена като разлика между получения доход и дължимите задължителни осигурителни вноски. Към ДО е приложена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за установяване размера на данъчното задължение за 2007-2012 г. По делото са приети СГЕ, констатиращи, че част от разписките за получени суми чрез системите за международни разплащания не са подписани от Н. Б., а заключението по ССчЕ е изчислило размера на данъчните задължения с изключване на сумите по тези разписки и след намаляване на доходите с дължимите здравноосигурителни вноски. За да измени РА съдът се е позовал на заключението по ССчЕ, изготвено от в. л. М., въз основа на резултатите от трите СГЕ, в които фигурира подписа на Н. Б. и ССчЕ, приети по адм. д. № 2930/2014 г. Вещото лице е уточнило в с. з., че в РА и в РД липсва дублиране на суми. Експертът е допълнил, че в заключението не са съобразени разписки, които не са били оспорени от РЛ и не са били изследвани от графолозите, не са включени извлеченията за получени суми, под които не се съдържа подпис на РЛ. Съгласно обасненията на експерта в РА са взети предвид всички документи за преводи в това число, подписани разписки и извлечения от финансовите дружества и банките. Експертизата е изчислила облагаем доход както следва: през 2007 г. - 3 792.92 лева; през 2008 г. - 38 680.88 лева; през 2009 г. - 21 769.49 лева; през 2010 г. - 38 523.05 лева; през 2011 г. - 4 745.33 лева; през 2012 г. - 586.75 лева или общо за целия период сумата от 108 098.43 лева. Съдът е счел за основателни твърденията на ответника, че следва да се вземат под внимание сумите от разписките, подробно изброени в писмените бележки с вх. № 17907/15.11.2017 г., намиращи се в административната преписка, които вещото лице не е отчело, но същите са неоспорени от Б., както следва: За 2007 г. сума в размер на 75 508.30 лева; За 2008 г. сума в размер на 1095.26 лева; За 2009 г. сума в размер на 1388.64 лева; За 2010 г. вещото лице е включило сумите от всички разписки, за които е установено с графологичните експертиза подписа на жалбоподателката включително и тези, неоспорени от нея; за 2011 г. сума в размер на 459.13 лева; за 2012 г. сума в размер на 201.95 лева. Така съдът е установил за 2007 г. облагаем доход в размер на 79 301.22 лева, ЗОВ - 79.20 лева, Данъчна основа - 79 222.02 лева, данък по ЗДДФЛ в размер на 7922.20 лева и лихва - 5364.04 лева; За 2008 г. - облагаем доход в размер на 39776.14 лева, ЗОВ - 86.40 лева, Данъчна основа -39 689.74 лева, Данък по ЗДДФЛ - 3968.87 лева и лихва - 2088.69 лева; за 2009 г. - облагаем доход в размер на 23 158.13 лева, ЗОВ - 176.47 лева, Данъчна основа - 22 981.66 лева, данък по ЗДДФЛ - 2298.16 лева и лихва - 949.59 лева; За 2010 г. облагаем доход в размер на 38 523.05 лева; ЗОВ в размер на 300 лева; Данъчна основа в размер на 38 223.05 лева; Данък по ЗДДФЛ в размер на 3 822.31 лева; Лихва - 1184.84 лева; За 2011 г. облагаем доход в размер на 5204.46 лева; ЗОВ в размер на 201.60 лева; Данъчна основа в размер на 5002.86 лева; Данък по ЗДДФЛ в размер на 500.28 лева; Лихва - 103.24 лева; За 2012 г. - облагаем доход в размер на 788.70 лева; ЗОВ в размер на 201.60 лева; Данъчна основа в размер на 587.10 лева; Данък по ЗДДФЛ в размер на 58.71 лева; Лихва - 6.10 лева. С оглед гореизложеното, съдът е преценил жалбата като частично основателна, определил е общият размер на ДДФЛ за целия ревизиран период на 18 570.53 лева и лихви за забава в общ размер 9696.50 лева. По касационната жалба: Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел за успешно оспорването на факта на получаване на част от сумите чрез услугата за парични преводи "У. Ю." и "Мъниграм", предвид признанията на Б. направени по време на наказателното производство по нохд № 406/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд. Обосновано съдът е посочил като доказан факта на получаването на част от сумите чрез системите за международни разплащания "У. Ю." и "Мъниграм", който извод се подкрепя и от констатациите, съдържащи се в заключенията по СГЕ. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство пада върху приходната администрация, като част от нейното задължение да констатира наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагането по аналог, респективно да удостовери получаването на облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който е следвало да бъде деклариран от ревизираното лице с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Трябва да се отбележи, че при определяне на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ съдът е взел предвид и направените от касатора възражения, че при определяне на размера на данъчната основа следва да се включат сумите от разписките, подробно изброени в писмените му бележки с вх. № 17907/15.11.2017 г. /л. 61-64/, намиращи се в административната преписка, които вещото лице не е отчело, но същите са неоспорени от Б.. Съдът е изменил РА, възприемайки извършените от касатора преизчисления на размера на получените от РЛ доходи чрез системите "У. Ю." и "Мъниграм", съответно ДО и размер на дължимия данък посочени в писмените бележки от 15.11.2017 г. - л. 63 и 64. При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в изпълнение указанията, дадени с отменителното решение на Върховен административен съд, Първо отделение. Анализирал е доказателствата, събрани в хода на ревизията, а така също събраните при първото разглеждане и при повторното разглеждане на делото пред АДмС - В., съответно законосъобразна е преценката му дали определеният с РА данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е правилен като размер. Не са доказани касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. П. Ч. Жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" - В. обжалва определението на АДмС - В., с което частично е уважено искането му за изменение на решението в частта за разноските. С молба по чл. 248 ГПК е поискано в полза на администрацията да бъде присъдено юрк. възнаграждение за три разглеждания на делото пред две съдебни инстанции в общ размер на 4134,03 лв., т. е. още 2856,03 лв. в допълнение към присъдените с решението на първоинстанционния съд - 1278 лева. В процесното определение е прието, че производството е по реда на чл. 226 АПК, но съгласно разпоредбата на чл. 131 АПК то е двуинстанционно и връщането на делото за ново разглеждане не променя същия факт. Обоснован е извод, че разноски се дължат за първа и за касационна инстанция. Посочено е в определението, че с оглед потвърдената част от РА за всяка инстанция се дължи юрк. възнаграждение в размер на 1378 лв., поради което съдът е допълнил решението в частта за разноските със сумата от 1478 лв. /1378 лв. + 100 лв./. Според частният жалбоподател определението на административния съд е неправилно, позовавайки се на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, както и на практика на ВАС, обективирана в решения по адм. № 1352/2016 г., адм. № 2661/2016 г. и адм. д. № 7298/16 г. Моли да бъде отменено определението, като вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважено изцяло искането за присъждане на разноски. Частната жалба е основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК на Дирекция "ОДОП" - В. се дължи юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, т. е. за производството пред АДмС - В. по адм. д. № 2930/2014 г., за касационната инстанция - адм. д. № 7584/2016 г. и при повторното разглеждане на делото пред АДмС - В. - адм. д. № 1287/2017 г. Неправилно съдът е уважил частично искането за изменение на решението в частта за разноските, допълнително присъждайки юрисконсултско възнаграждение в размер на 1478 лева. В случая е трябвало да се уважи изцяло искането за присъждане на допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 2856,03 лева. Това налага отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските, като в полза на дирекция "ОДОП" - В. се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 2856,03 лева. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът не е изразил становище по КЖ и не е претендирал присъждане на разноски по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,