Определение № 8790 от 31.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. А. Н., чрез адв. К. Тодоров за допълване на влязло в сила решение № 7484 от 06.07.2026 г., по адм. дело №1513/2026г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта за разноските. Твърди се, че в цитираното съдебно решение липсва произнасяне на съдебния състав и съответно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника, независимо от направеното в тази насока искане в подадения отговор на касационната жалба. Иска се от съда да допълни решение № 7484 от 06.07.2026 г. на ВАС, трето отделение в частта за разноските, като осъди Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на А. Н., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 евро. В срока по чл. 176а, ал. 2 АПК насрещната страна – изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че правилно съдът е приел в решението, чието допълване се иска в частта за разноските, че е налице несъответствие между претендираните разноски с основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата - безплатна правна помощ и реалните фактически отношения - заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие, както и липсата на направено искане за присъждане на разноски в полза на ответника А. по този договор. Върховният административен съд, състав на трето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено на 06.07.2026г. и е необжалваемо. Едномесечният срок по чл. 176а, ал. 1 АПК за подаване на искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските изтича на 06.08.2026 г. Искането за допълване на влязлото в сила решение № 7484 от 06.07.2026 г., по адм. дело №1513/2026г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта за разноските е входирано във ВАС на 08.07.2026г. При това положение молбата за допълване на съдебното решение на ВАС в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, допустима е и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Административно дело №1513/2026г. по описа на Върховен административен съд е образувано по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 37776 от 14.11.2025г., постановено по адм. дело № 5113 по описа на Административен съд - София-град за 2025 г., с което е уважена жалбата на ответника в касационното производство А. Н. срещу решение № Ж-368 от 16.04.2025 г. на КЕВР и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне. С решението, чието изменение се иска от Н., постановено по касационното дело, Върховният административен съд, състав на трето отделение оставя в сила съдебния акт, постановен по адм. дело № 5113 по описа на Административен съд - София-град за 2025 г. Съдът е приел, че с оглед изхода на спора право на разноски има ответникът А. Н.. За да откаже присъждането им, съдебният състав е изложил мотиви, че са налице доказателства за извършването им, но липсва искане от Н., отправено до съда до приключване на устните състезания за тези разноски. Подробно е анализирал подадените отговор на касационната жалба и писмена молба по хода на делото, с които от адв. Тодоров се поддържа искането за заплащане на адвокатско възнаграждение, но по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в полза на адв. К. Тодоров, а не разноски в полза на доверителя му – А. Н.. По касационното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 10.06.2026г., в който е записано, че възнаграждението по този договор е заплатено в брой от Н. на адв. Тодоров. По делото липсва представен списък на разноските от ответника. При тези факти Върховният административен съд, трето отделение, стигна до следните правни изводи: Отговорността за разноски в съдебното производство е обективна и безвиновна, като в производствата по административни дела същата е уредена в чл. 143 от АПК, озаглавен "Отговорност за разноски". Фактическият състав, при който се поражда отговорността за деловодните разноски в тежест на страна в съдебното производство е съвкупност от следните юридически факти: 1. Основателно или неоснователно предизвикан правен спор; 2. Направени разноски за водене на делото по повод на този спор, за чието доказване тежест носи съответната страна и 3. Съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. В Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в т. 8 е посочено, че „Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските“. Съответно, според т.9 – „Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима“. В случая не липсата в диспозитива на съдебното решение на произнасяне по въпроса за разноските, както се сочи в молбата за допълването му е причината за касационния състав да приеме, че искането е допустимо, а фактът, че за първи път с молбата на Н. за допълване на решение № 7484 от 06.07.2026 г. на ВАС, всъщност се претендират разноски в негова полза. Така формулираното искане в тази молба, касационният състав определя като искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските, а не за неговото изменение, в който случай молбата би била недопустима поради липса на списък по чл.80 от ГПК. Следва за пълнота да се отбележи, предвид изложеното в молбата на Н., че когато съдът се произнася със своя съдебен акт дали по същество, дали с прекратително определение, в частта за разноските не дължи изричен диспозитив, в случаите, в които отхвърля искането като неоснователно. Съдът може да присъди на страна направените по делото разноски, само когато са поискани, доказани са с надлежен документ, че са направени и това е станало до приключване на устните състезания по конкретното дело. Наличието на тези изисквания е необходимо, защото правомощието за изменение или допълване на постановеното решение или определение в частта му за разноските е налично, но само когато е допусната грешка или пропуск за тяхното присъждане. В т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд е посочено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най–късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай, видно от приложените по адм. дело №1513/2026г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение отговор на касационната жалба, входиран на 05.01.2026г. в АССГ, изходящ от ответника Н., депозиран чрез адв. Тодоров, и писмена молба, вх. №16905/11.06.2026г. на ВАС е, че и в двата документа се иска от касационната инстанция заплащане на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в полза на адв. К. Тодоров. По това искане съдът се е произнесъл, като го е приел за неоснователно. Няма как да се приеме за достоверна тезата, изразена в молбата с искане за допълване на съдебното решение, че се касае за неточна правна квалификация – че записаното ,,чл. 38 от ЗА“, представлява очевидна техническа грешка. Би била такава, ако е записана само в един документ, еднократно. Но искането за присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА присъства и в отговор на касационната жалба, и в писмена молба, вх. №16905/11.06.2026г. на ВАС. А искане за присъждане на направените по делото разноски в полза на ответника А. Н. до приключване на устните състезания в съдебно заседание в касационното производство не е депозирано, въпреки своевременно представените доказателства за извършването им, предвид договор за правна защита и съдействие от 10.06.2026г., в който е записано, че възнаграждението по този договор в размер на 600 евро е заплатено в брой от Н. на адв. Тодоров. Такова искане за разноски в касационното производство се отправя едва с молбата от 08.07.2026г. за допълване на съдебното решение на ВАС. Производството по чл. 176а АПК е акцесорно по характер и цели да отстрани процесуален пропуск, допуснат при произнасянето на съда относно разноските. Преценката за наличие на основания за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските се извършва съобразно исканията и доказателствата, направени до приключване на устните състезания. Нови искания, направени след приключване на устните състезания са несвоевременно депозирани и не могат да бъдат разгледани по същество, те са без правно значение за дължимата от настоящия състав преценка. При липса на своевременно заявено искане за присъждане на разноски полза на А. Н., молбата за допълване на решението на ВАС остава неоснователна. Предвид гореизложеното, молбата на А. А. Н., чрез адв. К. Тодоров за допълване на влязло в сила решение № 7484 от 06.07.2026 г., по адм. дело №1513/2026г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта за разноските, следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение