Определение № 3695 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Д. С. – процесуален представител на ищцата по делото Л. К. Д., срещу определение на Софийски градски съд № 4768 от 13.04.2023 г. по гр.д.№ 9841/ 2022 г., с което е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 632 от 09.02.2023 г. в частта за разноските, като Гаранционен фонд е осъден да заплати на адвокат Д. С. на основание чл.38 ал.2 ЗА сумата 600 лв с ДДС. Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно искането му не е уважено изцяло от въззивния съд, поради което моли да му бъдат присъдени общо 2 200 лв с ДДС адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 1 188 лв с ДДС за първоинстанционното производството. Към частната жалба е приложено изискано от въззивния съд изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което касационната инстанция не обсъжда, тъй като обжалването не е по реда на чл.274 ал.3 ГПК /Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г.. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС/. Ответната по частната жалба Гаранционен фонд я оспорва като поддържа, че обжалваното определение е правилно. Касационният съд намира, че не е надлежно сезиран. Частната жалба по своето естество представлява молба за допълване на обжалваното определение, тъй като отхвърлителен диспозитив този акт няма. С него постановеното по делото на 09.02.2023 г. съдебно решение е допълнено в частта за разноските, като Гаранционен фонд е осъден да заплати сумата 600 лв с ДДС. Интерес от обжалване на така постановеното определение има само Гаранционен фонд /който не е подал частна жалба/, ищцата няма такъв интерес, тъй като с определението не е отхвърлена никаква част от искането й. Затова въззивният съд е трябвало да разгледа подадената частна жалба като молба за допълване на постановения съдебен акт и да се произнесе по това искане, като го уважи или отхвърли. Едва тогава ще е налице акт, подлежащ на следващ инстанционен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд