Решение № 1146 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 21638 от 24.06.2025г., постановено по адм.д .№ 4054 по описа за 2025г. на Административен съд – София град. навежда оплаквания за неговата неправилност и иска отмяната му на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК. Претендира направените разноски. Ответникът – „Електроразпределение Юг“ ЕАД намира подадената касационна жалба за основателна. Ответникът Д. Н. Д. оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на АССГ да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил по жалба на Д. Н. Д. Решение № Ж-300/25.03.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма. Съдът е приел от фактическа и правна страна, че с обжалваното Решение № Ж- 300/25.03.2025 г. на КЕВР, на основание чл. 22, ал. 1 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба на Д. Д., като след приключване на проверката по жалбата е изготвен доклад и проект на решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата, както и са приложени събраните по административното производство доказателства. Спазени са изискваниятя за мнозинство при вземане на решението от колегиалния орган. Правилно и обосновано съдът е посочил приложимите правни норми на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 116, ал.1 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят: 1. е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3; 2. е изпълнил своите задължения по договора по т. 1 и нормативните изисквания за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа; 3. има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и 4. е сключил договор за достъп по чл. 84, ал. 2.Според чл.17, ал.1 от Наредба N 6 от 24.02.2014г., с договора страните уреждат правата и задълженията на съответния мрежови оператор, правата и задълженията на клиента и необходимите условия за присъединяване на обекта към съответната мрежа., като такъв договор между страните е бил сключен, а с а с него е уговорено, че изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване ще се извърши в срок от 24 месеца от заплащане на дължимата цена за присъединяване и учредяване на съответните сервитутни права, право на строежи/или право на прокарване, така както са описани в чл.5.4 или са прехвърлили на ЕР Юг правото на собственост върху имотите/частта от имотите, през които е предвидено да преминат съоръженията за присъединяване. Издадено е разрешение за стоеж № 19-887/09.12.2022 г. Цената за присъединяването е опредена на 3296 лева с ДДС и същата е заплатена по банков път на 13.02.2023 г. По основния спорен по делото въпрос от кой момент започва да тече срокът от 24 месеца, съдът е приел, че приоритет следва да се даде на договореното и клаузите на сключения между страните по присъединяване договор. Сроковете за изграждане на съоръженията за присъединяване започват да текат при кумулативно наличие на влязло в сила разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване; прехвърлени/учредени вещни права. В тази връзка, през месец май 2024 ЕР Юг ЕАД е стартирало процедура- проектиране и одобрение на ПУП-ПРЗ. Проектът е внесен в община Стара Загора и процедурата се движи служебно от административния орган. Към момента от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора е получено становище от 18.02.2025 г. за съгласуване на инвестиционен проект. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че след като страните изрично са изброили предпоставките, при които ще започне да тече срока по чл. 4. 5, то тези предпоставки не могат да се допълват с Търговските условия, които не съответстват на индивидуално уговорените. При несъответствие между уговореното от страните и общите условия, има сила уговореното, по аргумент от разпоредбата на чл.298, ал.3 от Търговския закон. От съдържанието на уговореното в договора за присъединяване не се установява страните по него да са обвързали срока за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване с издаването на разрешение за строеж.Настоящата инстанция напълно споделя извода, че с приоритет се ползват клаузите на сключения договор, обективиращ общата воля на страните, пред едностранно разписаните Търговски условия, с които клиентът се е съгласил декларативно.След като страните изрично са изброили предпоставките, при които ще започне да тече срока по чл. 4. 5, то тези предпоставки не могат да се допълват с Търговските условия, които не съответстват на индивидуално уговорените. При несъответствие между уговореното от страните и общите условия, има сила уговореното, по аргумент от чл.298, ал.3 от Търговския закон, чл.16, ал.2 ЗЗД. От съдържанието на уговореното в договора за присъединяване не се установява страните по него да са предпоставили срока по чл.4.5 с този по чл. 4.2.1 от Търговските условия. Правилно съдът е приел, че доколкото в спора са относими специалните клаузи на чл.4.5 и чл.4.6.1 от съглашението между страните, то неприложимостта на търговските условия в тази част не рефлектира върху тяхната валидност. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира решението на Административен съд – София град за правилно и същото следва да се остави в сила с последиците по закон. На основание чл. 221, ал.2 АРС съдът препраща към подробните мотиви на административния съд в обжалваното решение. С оглед на горното, Върховният административен съд