Определение № 6415 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2026 г.

ВАСВторо отделение10.06.2026 г.докладчик Румен Йосифов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 362 от 26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 119/2026 г. по описа на Административен съд Монтана. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д., подадена чрез пълномощника Й. И. Д., приподписана от адвокат Н. Ангелова, против определение № 362 от 26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 119/2026 г. по описа на Административен съд Монтана. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Обосновава правния си интерес за оспорване на удостоверението за търпимост, издадено в полза на трето лице, със собствените си вещноправни претенции върху имота. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - главен архитект на Община Берковица, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Монтана е оставил без разглеждане жалбата на Р. Д. против удостоверение за търпимост на строеж изх. № УОСГ94 00-1938-

22

от 20.02.2026 г., издадено от главния архитект на Община Берковица и производството по делото е прекратено. Удостоверението е издадено по искане на З. М. С. и на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) относно строеж: самостоятелен обект с идентификатор 03928.510.14.3.1, намиращ се в сграда с идентификатор 03928.510.14.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.Берковица, [жк], [улица], [адрес]. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК, административният съд е приел, че жалбоподателят не разполага с правен интерес да обжалва удостоверението за търпимост. Посочил е, че на оспорване пред съда подлежи само отказът да се издаде такова удостоверение. То не засяга права и законни интереси на трети лица и не рефлектира негативно в правната им сфера Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно трайната съдебна практика, включително и цитираната в частната жалба, удостоверенията по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, че незаконният строеж е търпим, имат правно значение единствено като условие за сключването на сделка за прехвърлянето му. Извън нотариалното производство това удостоверение нито поражда, нито удостоверява права и задължения, включително относно законността или търпимостта на строежа. То се класифицира като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - документ за признаване на права, издаван в административно производство, страни по което са само компетентният орган и заявителят. Издаденото удостоверение не засяга правата на трети лица, включително такива имащи свои собственически претенции върху имота, поради което за същите не е налице правен интерес от обжалването му. Интерес от съдебно обжалване притежават само лицата, чиито права или законни интереси актът нарушава или застрашава или за които той поражда задължения. В случая се има предвид онези права и интереси, които са законно признати като отразени в правна норма. Такава норма за трети лица да атакуват издадено удостоверение за търпимост на чужд строеж, макар и в собствен имот, не съществува, поради което те нямат правен интерес да го обжалват. Удостоверението за търпимост създава благоприятен ефект само за заявителя, но не рефлектира негативно в чуждата правна сфера на трети лица. Допустимо е само обжалване на отказ за издаването му, но не и обжалване на издадено удостоверение от трети лица, какъвто се явява жалбоподателят. Защита на правото си на собственост върху поземления имот, в който се намира строежът, както и за самия строеж, той може да реализира по общия исков ред.

Цитирани разпоредби

9