Определение № 91 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2020 г.

Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 5027640/17.02.2020 г. от „Универс” ЕАД в ликвидация, чрез адв.Г. С. за отмяна на влязло в сила решение № 343746/20.02.2018 г. по гр.дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд на основание чл.303,ал.1,т.2 и т.5 и т.6 ГПК. Според молителя в проведеното производство по гр.дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд същият не е представляван надлежно нито по закон, нито по силата на пълномощие и съдът не е изпълнил служебното си задължение по чл.101,ал.1 ГПК да следи за надлежно извършване на процесуалните действия от конституираната страна. Твърди, че към момента на образуване на делото 12.08.2016 г. дружеството молител в ликвидация не е имало законен представител, тъй като назначеното за ликвидатор лице М. К. Г. е с прекратени правомощия, считано от 31.12.2014 г., че след тази дата дружеството не е имало законен представител. Счита, че основанието за отмяна е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, тъй като страната вследствие нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана, че са били нарушени правилата по призоваване на юридическото лице, както и тези касаещи органното представителство и представителството по пълномощие в процеса. Поддържа, че едноличния собственик на капитала на търговското дружество молител е сключил договор с М. Г. – ликвидатор, срокът на който е изтекъл на 31.12.2014 г. и същият от този момент се счита прекратен. След изтичане срока на договора последният не е подновяван и М. Г. не е имал права и задължения на ликвидатор след 31.12.2014 г. до назначаване на Е. К. за ликвидатор на 30.09.2019 г. В молбата за отмяна се твърди, че препис от исковата молба е получен на 20.03.2017 г. от лицето „Б.” срещу подпис със задължение да се предаде на адресата, с отбелязване, че е офис служител, че в същия съд е образувано и друго дело със сходен предмет срещу същия ответник с ищец Д. М. Б., изпълнявала длъжността „гл.счетоводител” в прекратеното дружество. Цитират се съобщения по гр.дело № 45659/2016 г. на СРС, получени от Д. Б. и от ответницата по молбата за отмяна М. Н.. Поддържа се, че дори и да се приеме, че „Б.” е получила съобщението в качеството на друго лице безспорно е знаела, че няма лице на което да предаде съобщението и въпреки това го е приела. Сочи се, че съдът не е изпълнил задължението, указано в чл.46,ал.3 ГПК да изключи от кръга на другите лица ищцата М. Н., тъй като интересът й от изхода на делото е безспорен, че това довело до съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като на 07.09.2017 г. М. Н. имаща качеството на ищец в производството е получила призовка от 16.08.2017 г., адресирана до ответника. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на постановеното решение. В молбата се сочи, че съдът е следвало вместо да даде ход на делото да спре производството до вписването на ликвидатор на търговското дружество. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което делото да се върне на Софийски районен съд за ново разглеждане. Към молбата са приложени ксероксни копия на покана за доброволно изпълнение, 4 броя съобщения за постановено решение, призовка по гр.дело № 45659/2016 г. на СРС. Ответницата по молбата за отмяна М. Ц. Н., чрез адв.А. Р. в писмен отговор е мотивирала становище за недопустимост на молбата, като просрочена. Сочи, че е невярно обстоятелството, че молителят узнал за решението, чиято отмяна иска при връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 547/2018 г. на ЧСИ Д. З., което е извършено на 12.11.2019 г.Поддържа, че по изпълнителното дело от молителя е направено искане за изчисляване на размера на задължението му, че с писмо от 10.10.2019 г. ЧСИ го е уведомил за това. Поддържа се също, че в периода 02.10.2019 г. до 12.11.2019 г. от страна на ликвидатора на дружеството Е. К. и от пълномощникът по делото са подавани различни заявления и са извършвани плащания с цел издаване на преписи от документи. Твърди, че дори и да се приеме, че едва на 12.11.2019 г. молителят е разбрал за решението, чиято отмяна се иска при връчването му на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 546/2018 г., което според ответника по молбата не е вярно, към датата на подаване на молбата за отмяна тримесечният преклузивен срок е изтекъл. Изразено е и мотивирано становище за неоснователност на молбата за отмяна. Към отговора са приложени писмени доказателства по опис. С определение № 195/09.07.2020 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната за разглеждане в съдебно заседание. В съдебно заседание на 08.12.2020 г. молителят поддържа молбата за отмяна, а ответникът по молбата мотивира становището в писмения отговор. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение като прецени данните по делото и доводите на страните приема, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: С решение № 343746/20.02.2018 г. по гр.дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд е осъден „Универс” ЕАД в ликвидация [населено място] да заплати на М. Ц. Н. сумата 25 501.87 лв. трудови възнаграждения за периода 01.03.2014 г. – 31.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане, сумата 2988.19 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва от 8-мо число на месеца, следващ месеца, за който се отнася всяко неизплатено трудово възнаграждение до 31.07.2016 г. и сумата 356 лв. платени без основание разходи във връзка с дейността на „Универс” ЕАД в ликвидация, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК да й заплати 2000 лв. разноски. Решението е влязло в сила на 15.03.2018 г. Видно от приложеното на л.165 по гр.дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд препис от постановеното първоинстанционно решение № 343746/20.02.2018 г. е редовно връчено, при спазване разпоредбите на чл.50,ал.3 ГПК на молителя-ответник по исковете на 28.02.2018 г. Съгласно разпоредбите на чл.305,ал.1,т.5 ГПК в случаите по чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Молителят е заявил основания за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК. Както се посочи съобщение за постановеното решение е връчено на молителя на 28.02.2018 г. Решението е влязло в сила на 15.03.2018 г. Молбата за отмяна е постъпила в Районен съд гр. София на 17.02.2020 г. след изтичане на предвидения в чл.305,ал.1,т.5 тримесечен преклузивен срок. Поради това същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Дори и да се приеме, че молителят-ответник по предявените искове не е узнал за постановеното първоинстанционно решение на 28.02.2018 г. от приложените писмени доказателства към отговора по молбата за отмяна - кс.копие от удостоверение за размера на дълга изх. № 20418/10.10.2019 г., издадено по изп.дело № 546/2018 г. на ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ, кс.копие от удостоверение за размера на дълга, изх. № 20417/10.10.2019 г., издадено по изп.дело № 547/2018 г. от ЧСИ Д. З., кс.копие от заявление от адв.Г. С., като адвокат пълномощник на молителя от 02.10.2019 г., подадено по изп.дело № 546/2018 г. и № 547/2018 г. на ЧСИ Д. З., кс.копе от пълномощно, с което молителят е упълномощил адв.Д.З. да го представлява по посочените изпълнителни дела, кс.копие от заявление от адв.Г. С. от 05.11.2019 г. по изп.дело № 546/2018 г. и № 547/2018 г. за издаване на копия от изпълнителни листа, приложени по цитираните дела, кс.копие от молба, подадена от „Универс” ЕАД в ликвидация по изп.дело № 547/2018 г. на ЧСИ Д.З. се установява, че молителят е узнал за постановеното решение на 07.11.2019 г. Изводът съдът извежда, като взема предвид установените с цитираните писмени доказателства факти: възоснова на издаден изпълнителен лист по гр.дело № 45660/2016 г. на СРС е образувано изпълнително дело № 546/2018 г. на ЧСИ Д.З.. Молителят „Универс” ЕАД в ликвидация е упълномощил адв. Г. С. да го представлява в производството по принудителното изпълнение. На 05.11.2019 г. адв. пълномощника С. е получила препис от изпълнителния лист, издаден по гр. дело № 45660/2016 г. на СРС. С молба, подадена от „Универс” ЕАД в ликвидация до ЧСИ Д.З. ликвидатора на дружеството Е. К. е заявил, че на 07.11.2019 г. е узнал, че е постъпила молба за присъединяване на нов взискател по делото, че по този начин, наред с досегашните взискатели Д. Б., М. Н. и НАП се очаква да бъде присъединен още един взискател. С молбата е заявено намерение дружеството да плати изцяло задълженията по делото в срок до 11.11.2019 г. Така установените факти налагат категоричен извод, че молителят е узнал за постановеното решение по гр.дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд, чиято отмяна е поискана най-късно на 07.11.2019 г. От този момент до постъпване на молбата за отмяна в Софийски районен съд на 12.02.2020 г. е изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Молбата за отмяна е недопустима и по отношение на заявеното основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски районен, тъй не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на това основание за отмяна. Доводите на молителя в тази насока представляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, които следва да се преценяват в производството по проверка на съдебното решение по реда на инстанционния контрол, а не в настоящото производство по чл. 303 и сл.ГПК. Тези доводи не покриват фактическия състав на основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че определението, с което е даден ход на устните състезания по делото следва да се отмени. Подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по молбата следва да се присъдят на основание чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК, вр.чл.81 ГПК направените разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1200 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение