Определение № 5286 от 15.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. АПК.Образувано е по частната жалба на М. Х. Х. от гр. Варна, подадена чрез пълномощник, против Определение № 13316 от 22.12.2025 г. по адм.д.№4482/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане искането на Х. за отмяна на влязло в сила Решение № 3169/27.03.2024 г., по адм. дело № 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, предявено на основание чл. 239, т. 5 АПК и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като с влязлото в сила определение на АССГ са засегнати негови права и законни интереси като трето неучаствало по делото лице. Твърди, че има правен интерес от искането за отмяна и моли определението на тричленния съдебен състав да бъде отменено, а делото - върнато на този състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната жалба - главният архитект на Община Варна, К. Д. В. и „Билдинг Строй Груп“ ООД, не изразяват становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по искането на М. Х. Х. за отмяна на влязло в сила Решение № 3169/27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 239, т. 5 АПК. Искателят е твърдял, че не е бил конституиран като заинтересована страна в производството по адм. дело № 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна и не е участвал в производството по делото. В искането за отмяна Х. е посочил, че е следвало служебно да бъде конституиран по делото като страна, което не е направено. За да остави искането без разглеждане, тричленният съдебен състав е приел, че Х. не е бил страна по делото, по което е постановено влязлото в сила определение, поради което няма право на отмяна по чл. 237 и сл. АПК. Изложил е още, че съдът е обвързан от правното основание, което е посочено от искателя – чл.239, т.5 АПК, както и че съдебният акт, чиято отмяна се иска, е бил отменен с решение на ВАС и делото е било върнато за ново разглеждане. Определението е правилно. На първо място следва да се посочи, че подадената молба с правно основание чл.239, т.5 АПК е недопустима, тъй като с нея се претендира отмяна на съдебен акт, който не е влязъл в сила. Решение № 3169/27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, чиято отмяна се претендира по реда на чл. 237 и следващите АПК, не е влязло в сила, същото е отменено с Решение № 2503/12.03.2025 г. по адм. дело № 740/2025 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На следващо място молбата за отмяна е с посочено правно основание - чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Активно легитимирани да подадат искане за отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 5 АПК са само конституираните страни в процеса, видно от текста на цитираната разпоредба. Молителят не е страна в производството, приключило с решението, чиято отмяна се иска, поради което за него липсва активна легитимация за предявяване на искане за отмяна на изрично посоченото от него правно основание - чл. 239, т. 5 АПК. Разпоредбата на чл. 239 АПК се намира в глава четиринадесета, раздел I - отмяна по искане на страна по делото. Отмяна по искане на трето лице е регламентирана в глава четиринадесета, раздел II на АПК, озаглавена "Отмяна по искане на трето лице" - от разпоредбите на чл. 245 - чл. 249 АПК. Искането за отмяна обаче не е предявено на основание чл. 246 АПК, а в него изрично е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е едно извънредно, извънинстанционно производство, което има за цел да преодолее законовата материална сила на съдебното решение. Ето защо и основанията, на които може да се претендира тази отмяна, са изчерпателно изброени в АПК. Съдебната инстанция е обвързана от соченото в молбата за отмяна правно основание и няма задължение да проверява наличието на някое от другите основания, предвидени в чл.239, респ. 246 АПК, в случай, че не са изрично посочени в искането за отмяна. Доколкото в случая соченото от молителя правно основание за отмяна – чл.239, т.5 АПК, не е било налице, и доколкото се претендира отмяна на съдебен акт, който не е влязъл в сила, то правилно съдът е оставил без разглеждане подаденото пред него искане за отмяна на Решение № 3169/27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, Предвид изложеното тричленният съдебен състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав