Определение № 60177 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1581/2021 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 285771/01.03.2021 г. на Д. А. Д., чрез процесуален представител адв.В., за отмяна на влязло в сила въззивно решение от 22.02.2021г. по в.гр.д. № 3982/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.08.2020г. по гр.д.№16059/2019г. на Софийски градски съд, с което е постановено връщане на детето Р. А. С., родено на 19.08.2015г. в [населено място], Република Италия, в държавата по обичайното му местопребиваване, по молбата на неговия баща Р. А. С., [дата на раждане], гражданин на Република Италия, срещу Д. А. Д., [ЕГН], на основание чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Заявява,че ако бъде допуснато разглеждането на молбата за отмяна ще ангажира писмени доказателства, които счита за относими към соченото отменително основание по т.5. Ответникът по молбата Р. А. С., чрез процесуален представител адв.П., в писмен отговор оспорва молбата като недопустима, предвид изявления на процесуалния представител на Д. Д., че доброволно се е върнала в Италия със сина си Р., отразени в приложена към отговора жалба до съда в [населено място]. Оспорва представителната власт у другата страна за образуване на производството за отмяна на влязло в сила решение и се иска да се прилагат последиците от липсата на представителна власт, като с оглед на това позоваване иска да бъде съдебно-графологична експертиза за изследва подписът на упълномощител в пълномощното на адв.З., а също и върху молба-становище от 08.02.2021г., дали е на Д.. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Молителят е внесъл дължимата държавна такса. Решението, чиято отмяна се иска, е необжалваемо и е влязло влязло в сила /чл.296, т.1 ГПК/. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. На молителят следва да бъде дадена възможност да ангажира доказателствата си в продкрепа на релевираното основание за отмяна. Искането на ответника за допускане на съдебно-графологична експертиза следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Съгласно практиката на ВКС /напр. решение № 296/2017г на IVг.о./, коята се споделя и от настоящия съдебен състав, пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК, което се прилага към исковата молба, респ. към молбата за отмяна, иницираща производството за отмяна. Въз основа на това пълномощно съдът извършва проверка за наличието и обема на представителна власт на предявилия иска пълномощник, като тази проверка е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не и дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Доколкото извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Препис от отговора и от приложената към него жалба до съда в [населено място], след да се изпратят на молителя – за становище по възражението, че молителката доброволно се е върнала в Италия със сина си Р.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.