Решение № 2084 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2017 г.

Решение № 2084 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. П., с ЕТ "Валпа - В. П., подадена чрез адв. С. Е., против решение № 802 от 03.05.2017 г. по адм. д. № 2159/2016 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 021401323/24.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 356/15.12.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - Б., в частта в която са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. - 4593,16 лв. - главница и лихва в размер на 1601,59 лв., за 2011 г. - 6486,63 лв. и лихва - 1589,71 лв. и за 2012 г. - 1051,75 лв. главница и лихва - 149,91 лв., или в общ размер на 12131,54 лв. и лихви - 3341,21 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и ревизионният акт в горепосочената част. Претендира в негова полза да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - Директор на дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото във ВАС делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне в частта относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2010 г. - 2012 г. предвид необходимостта от събиране на доказателства относно приходите и разходите на конкретното РЛ, като неправилно е формирана обща данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за В. П. и съпругата му. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, в частта, с която са му определени допълнително задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 12131,54 лв. и лихви - 3341,21 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, както и приетата ССчЕ, която е установила недостиг на парични средства за процесните периоди в размер по-голям от този установен с РА. Приел е, че законосъобразно са определени задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за процесните периоди, предвид наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Постановеното решение е правилно. Оплакването за липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е неоснователно. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай - на тези по т. 7 на ал. 1, чл. 122 ДОПК. При извършване на ревизията, органът по приходите е установил, че на В. Ц. П. е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства за лицето, обективирана с Протокол № 1318664/04.03.2014 г., който заедно със събраните в хода на проверката доказателства е приобщен към ревизионното производство с Протокол № 1403961/04.07.2014 г. При проверката е извършен анализ на получените от проверяваното лице доходи за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. и извършените от него разходи за същия период /разходи за живот и издръжка; за закупуване на движими вещи и недвижими имоти; направени вноски на парични средства по депозитни сметки; направени вноски за финансиране на стопанската си дейност в качеството му на едноличен търговец, както и предоставени средства под формата на временна финансова помощ на "Валпа - 04" ЕООД /на което лицето е едноличен собственик и др./. Установеният недостиг на средства за лицето е основно в резултат на внесени парични средства като допълнителни парични вноски в особено големи размери във "Валпа - 04" ЕООД /през 2010 г. в размер на 140 000,00 лв. и през 2011 г. в общ размер на 132 000,00 лв./, както и направени вноски по банкови сметки и разходи за издръжка. При изготвянето на паричните потоци е изследван периода 2008 г. -2012 г. /л. 190 -199/, като ревизиращите са отчели получената от ревизираното лице рента и получена от П. П. сума от 25 000 лв. от брат й за уреждане на наследствени отношения. Взети са предвид представените договори за банков кредит с "Райфайзенбанк" АД от 07.05.2007 г. за сума в размер на 30450,00 лв.; договор за банков кредит с "Райфайзенбанк" АД от 23.07.2007 г. за сума в размер на 30337,50 лв. Вноските по тях са отразени в паричния поток в последващите периоди при отразяване движението по банковите сметки. Формирано е начално салдо в размер на 40305,60 лв. за домакинството. Ревизиращите, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, са направили анализ на всички относими към лицето обстоятелства и са изготвили паричен поток за 2010 г. -2012 г., като за 2010 г. е установен недостиг от 51691,60 лв.; за 2011 г. - недостиг в размер на 71 058,30 лв.; за 2012 г. - недостиг - 16709,54 лв. Констатираното основание за прилагане на особения ред позволява на приходните органи да приложат същия, а ревизираното лице не е ограничено в хода на ревизията, при административното обжалване и в съдебна фаза да представя доказателства за опровергаване фактическата установеност и произтеклите изводи за прилагане на особения ред, което обаче в случая не е сторено. В изпълнение на указанията на ВАС дадени в отменителното решение, при новото разглеждане на делото пред АС - Б. е прието заключение на ССЕ /неоспорено от страните/, като вещото лице е изготвило баланс за процесните 2010 г. - 2012 г., който включва парични потоци само от и към ревизираното лице. Установено е отново несъответствие между приходи и разходи, дори недостиг в размер по-висок от установения в РА, което потвърждава тезата на администрацията за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което неоснователно се поддържа в жалбата, че съдът не е отчел правилно паричните потоци, както на касатора, така и на неговата съпруга - П. П. Твърди се още, че не са взети предвид получените от жалбоподателя заемни средства от трети лица с мотива, че получаването им било отдалечено във времето, като съдът не е съобразил всички доказателства за предоставени и получени от двамата съпрузи заемни и кредитни средства. Посочено е в жалбата, че не са отчетени: Договор за заем № 2-638 от 16.01.2008 г. с "Микрофонд" ЕАД за 10 000 лева; Договор за заем № 2-890 от 15.11.2010 г. с "Микрофонд" ЕАД за 3 000 евро; Договор за банков кредит № 670014 от 23.07.2007 г. с "Р. Б." АД за 30337,50 лева; Договор за потребителски кредит от 01.08.2008 г. с ОББ за 20 000 лева; Договор за кредит № 620070 от 07.05.2007 г. за 30 450 лева; Договор за заем на ЕТ "Валпа" от 16.01.2008 г. с "Микрофонд" ЕАД за 5 000 лева; Договор за заем на ЕТ "Петя" с "Микрофонд" ЕАД за 10 000 лева; Договор за заем от 29.05.2007 г. с "Микрофонд" ЕАД за 15 000 лева; Договор за заем от 28.10.2010 г. с "Микрофонд" ЕАД за 3 000 евро; Договор за кредит № 030-538518 от 16.04.2009 г. с Прокредит банк за 350 000 евро. Твърденията на касатора, че с кредитите са се рефинансирали предходни кредити не са в противоречие с констатациите на ревизиращите. С посочения кредит от 16.04.2009 г. с кредитополучател "Валпа-04"ЕООД и солидарни длъжници П. П., В. П. и ЕТ "Валпа - В. Пенев" са рефинансирани предходните кредити на физическите лица В. и П. П.. Според експерта, изготвил допълнителното заключение на ССЕ при първото разглеждане на делото пред АСП /л. 602/, от горепосочената сума само 3000 евро са изтеглени в брой, но няма доказателства за първични документи, доказващи получаване на суми от физическите лица, поради което правилно полученият заем не е отчетен при изготвяне на паричния поток на РЛ. Следва да се отбележи, че изброените по-горе кредити са получени от П. П. в качеството й на ЕТ или от В. П. като ЕТ, като сумите са преведени по банков път, ползвани са като оборотни средства във връзка с търговската дейност осъществявана от лицата, поради което правилно не са включени в паричния поток, който дава информация само за реалната разполагаемост на парични средства у РЛ. При формиране на началното салдо правилно приходните органи са приели за недоказани твърденията на РЛ, че е получило заемни средства от физическите лица А. Д. Г. на 04.02.2003 г. в размер на 10000,00 лв.; Ц. В. П. от 20.01.2001 г. в размер на 6000,00 лв.; Г. А. А. от 25.11.2002 г. в размер на 18000,00 лв.; Д. М. Р. от 15.09.2002 г. в размер на 8000,00 лв.; Б. В. П. от 21.04.2000 г. в размер на 19000,00 лв.; Р. Ж. П. от 20.05.2002 г. в размер на 15000,00 лв.; К. Р. С. от 10.12.2001 г. в размер на 15000,00 лв. При извършените насрещни проверки на физическите лица заемодатели, същите не са представели безспорни доказателства, удостоверяващи налични средства в посочените размери, които да предоставят в заем на жалбоподателя и какъв е техния произход. Липсват документи за фактическото предаване на заемните суми. Наред с това представените декларации и разписки касаят период от 2000 г. до 2003 г., като липсват доказателства, че процесните суми са налични към 01.01.2009 г., поради което правилно горепосочените заемни средства не са включени при определяне на началното салдо за ревизирания период. Неоснователно е и оплакването на касатора, че Решението не е съобразено с доказателствата, удостоверяващи получаване на печалби от играта "Еврофутбол". Представените по делото "форми за изплащане" не удостоверяват, че печалбите са изплатени и получени от П. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора на касатора не се дължат разноски, а ответникът не е представил становище, не се е явил, не е бил представляван и съответно не е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,