Решение № 1902 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12310/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Байрактаров, срещу Решение № 36183/04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8609/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 3947/10.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението, с което на лицето е отказан статут, е издадено в нарушение на чл. 35 и чл. 59 АПК, което не е съобразено от административния съд. Сочи се, че съдът е пренебрегнал доказателства по спора, което е довело до необоснован извод относно действителната ситуация в страната по произход. Въпреки наличието на предпоставки за предоставяне на статут на лицето, административният съд, в нарушение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлил жалбата му срещу административния акт. Изтъкват се нарушения на международното право и практиката по прилагането му, както и на принципа non refoulement. В съдебно заседание касаторът, лично и чрез адв. Байрактаров, моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният административен акт. Твърди, че и към настоящия момент, той и родът му има проблеми в Сирия, тъй като негови близки роднини са имали връзки с предходния режим. Преди време племенникът му е бил убит, а брат му е бил арестуван. Излагат се доводи, че много сирийци, които са се завърнали в Сирия, след постановен отказ за международна закрила, са задържани и местонахождението на голяма част от тях е неизвестно. Ответникът – председателят на ДАБ, чрез юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е било Решение № 3947/10.07.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, на М. С. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут на кандидата. От същия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. М. С. А. не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му по произход – Сирия. Не е бил заплашван и спрямо него не е било оказвано насилие, като мотивите му се свеждат до лични и икономически. Съдът е отрекъл и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е съобразил, че от него не се твърди в държавата по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в Сирия, в т.ч. и такива, посочени в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Визираните хипотези в Решението на СЕС не са налице, тъй като споделената пред интервюиращия орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства за актуалната обстановка в Сирия, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата ѝ територия е налице конфликт и то такъв, който достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион в страната, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. При преценката във връзка с прилагане на принципа „nоn refoulement“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ, административният съд е приел, че от анализа на събраните писмени доказателства и индивидуалните фактори, касаещи личното положение на кандидата, се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, той не би бил застрашен. Посочено е също, че забраната за връщане, сама по себе си, не предполага право на лицето да получи убежище в определена държава. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите, изложени от решаващия състав, който е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещият закрила не е заявил наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю М. С. А. е посочил, че е напуснал Сирия поради нежеланието му да бъде мобилизиран и влошеното икономическо положение в страната, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, кандидатът изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е арестуван или задържан. По делото липсват доказателства на чужденеца да са били изпращани призовки или покана за мобилизация, което да обоснове извод, че същият ще бъде мобилизиран или че е налице основателно опасение от наказание поради дезертиране от военна служба. Отделно, следва да се съобрази приложената от ДАБ справка относно актуалната политическа ситуация в Сирия към 09.12.2025 г., според която преходната администрация в страната премахва задължителната наборна военна служба. В случая не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както правилно е приел административният съд. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход, като е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо М. С. А. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В тази връзка, правилно е позоваването на съда на Решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съобразно разрешението, дадено с посоченото решение на СЕС, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Предоставянето на международна закрила изисква индивидуална преценка на всеки случай поотделно. Правилно в случая съдът е приел, че от бежанската история на М. С. А. не се установяват предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, поради което твърденията за извършени посегателства и арести спрямо роднини на лицето са неотносими. Твърденията, поддържани пред касационната инстанция, относно принадлежност на лицето и семейството му към старата политическа власт в Сирия, които биха го поставили в опасност при завръщане в страната, са неподкрепени от доказателства. Несъмнено, от приетите по делото доказателства се установява, че ситуацията в страната продължава да е тежка, налице са данни за спорадични въоръжени конфликти и атаки, в т.ч. и срещу цивилни лица, но не и наличието на безогледно насилие, което да налага предоставяне на международна закрила на кандидата независимо от липсата на доказателства за лично засягане. Следователно, правилен е изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, въз основа на подробно обсъдената обстановка в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципът „non refoulement“ – забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. С оглед изложеното, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на кандидата не се установяват предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на хуманитарен или бежански статут. Не следва друг извод и от представените от касатора доказателства, които в по-голямата си част представляват разпечатки от електронни сайтове относно ситуацията в Сирия. По делото се съдържат справки, изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, които имат характер на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките са изготвени в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест спрямо ангажираните от касатора извлечения от електронни медии. Изводите на административния орган, а и на съда, не се опровергават и от ангажираната информация, получена от МВнР, изискана по реда на ЗДОИ, която кореспондира с данните в официалните справки на ДАБ относно несигурното положение в Сирия, което обаче не би могло да се определи като достигащо нива на безогледно насилие. По гореизложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,