Определение № 70 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 875/2011 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 4 in fine ГПК. Образувано е по молба с вх. № 946/30.І.2014 г. на Н., съдържаща искане за освобождаване на внесена за пр-во по чл. 288 ГПК сума в размер на 30 лв. (тридесет лева), представляваща държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като същата сума бъде преведена обратно по с/ка на държавното учреждение молител в [фирма]-София с IBAN: [банкова сметка] и с B.: BUIBBGSF. При преценката си досежно основателността на отправеното от Н. искане, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение съобрази следните обстоятелства: Пред Великотърновския апелативен съд Н. е атакувала по реда на чл. 613а, ал. 2 ТЗ с въззивна жалба решение № 433/10.ІХ.2010 г. на ОС-Велико Търново, постановено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ по гр. д. № 466/09 г., с което е било прекратено пр-вото по несъстоятелност срещу длъжника З. кооперация за производство и услуги „З.” със седалище в това село и е било разпоредено заличаването на тази кооперация от търговския регистър. Изрично е било прието в мотивите към решението на въззивната инстанция (№ 37 от 21.ІІ.2011 г. по т. д. № 138/2010 г.), потвърждаващо това на първостепенния съд по чл. 613 ТЗ, че тази жалба е от кредитор „с публичноправни вземания”. След потвърждаване на първоинстанционното решение Н. е атакувала горепосоченото въззивно решение пред ВКС и Великотърновският апелативен съд е разпоредил - на основание чл. 285, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сума в размер на 30 лв. да бъде внесена по с/ка на ВКС за държавни такси. Във връзка с гореизложеното ще следва да се отбележи, че Великотърновският апелативен съд не е съобразил съдопроизводственото правило на чл. 84, т. 1 ГПК, според което държавните учреждения /както впрочем и държавата/ са освободени от заплащане на държавна такса – „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи, които са частна държавна собственост”. При данните по делото, че Н. се е легитимирала в случая като кредитор на публични, а не частни държавни вземания, както и при съобразяване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от закона за Н. агенция за приходите, уреждащ статута й като юридическо лице на бюджетна издръжка, т. е. държавно учреждение, изводът, който се налага е, че молбата за връщане на неправилно внесената по с/ка на ВКС държавна такса за касационното пр-во по чл. 288 ГПК ще следва да бъде уважена, като се разпореди връщането й обратно по горепосочената банкова сметка на А. в [фирма]-София Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение