Определение № 32 от 30.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 199/2017 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10392 от 25.10.2016г. на П. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 218 от 19.07.2016г. по ч.гр.дело № 2828/2016г. на ВКС, I г.о., с което е потвърдено определение № 158 от 19.04.2016г. по ч.гр.д. № 4383/2015г. на ВКС, ІII г.о. за връщане на частната жалба вх. № 13346/09.12.2015г. срещу определение № 606/03.11.2015г., постановено по същото дело, като недопустима. В частната жалба не е посочена неправилност на обжалваният съдебен акт. Изложени са обстоятелства, които не са свързани с обжалваното определение. Жалбоподателят сочи, че определението не решава правата му по Кодекса на труда и по-нататък излага хронологично развитието на отношенията си с ответника по повод дължимо трудово възнаграждение, обезщетения и невърната трудова книжка. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Определение № 218 от 19.07.2016г. по ч.гр.д. № 2828/2016г. на Върховния касационен съд, I г.о. е постановено в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и е окончателно. То не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, тъй като не попада в категорията на обжалваемите определения, визирани в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които при постановяването им от ВКС могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг състав. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му. Така постановеният съдебен акт е окончателен, което изрично е посочено в него. Затова и поради изчерпване на процесуалния ред за проверка на обжалваното определение, подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.