Определение от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Д. и Р. К. Д. против Решение № 1323/28.12.2023 г., постановено по административно дело № 362/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № 111/15.02.2023 г. на Кмета на Община Приморско. С оспорената заповед им е наредено да премахнат незаконен обект „Кошара № 1“, изградена в три поземлени имота с посочени кадастрални идентификатори по КККР на [населено място]. По делото е постъпила молба от пълномощника на касационните жалбоподатели, съдържаща искане за спиране на съдебното производство. Твърди се, че са налице граждански спорове, които се явява преюдициални спрямо настоящия, целящи да установят, че трите имота, в които е ситуиран незаконния строеж неправилно са отразени като пасище – мера – общинска собственост, а представляват части от стопански двор, тяхна собственост. Според касаторите в случай, че се установи това обстоятелство същото би имало значение за определяне на процесния строеж като търпим и неподлежащ на премахване. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за спиране на съдебното производство по смисъла на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 АПК, съгласно който когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. С оглед вида на оспорения административен акт, приложение следва намери правилото по чл. 142, ал. 1 АПК според което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, тоест спрямо фактите от обективната действителност, такива, каквито са съществували към момента на издаване на процесната заповед. Следователно, за преценка на материалната законосъобразност на заповедта от значение са установените към момента на издаването й факти относно статута и собствеността на поземлените имоти, респективно неотносими са решенията по висящи граждански спорове, образувани на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Предвид изложеното, молбата за спиране на настоящото съдебно производство следва да бъде оставена без уважение, с оглед на което Върховният административен съд, състав на Второ отделение