Определение № 147 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 752/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр чл. 306, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 19000 / 12.02.2019 г. на Д. С. К. срещу разпореждане № 3877 от 04.02. 2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11718/ 2013 г. за връщане на подадената от страната молба за отмяна на влязло в сила определение. Твърди се незаконосъобразност на обжалваното определение и се претендират последиците и, както и разглеждане на делото като гражданско като след произнасянето му от ВКС същото да се изпрати на ВКС – НК по висящо наказателно производство за послужване на основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Извън срока за обжалване, допълнително е постъпила молба, с която се иска ВКС да разгледа частната жалба по същество въз основа на гр.д. № 2102/2018 г. по описа на ВКС, IV -то г.о. Частната жалба е допустима- в срок, срещу преграждащ спрямо производството по молбата за отмяна съдебен акт и по която функционално компетентен е ВКС. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното разпореждане градският съд е върнал молбата за отмяна след като приел, че въпреки дадените редовно съобщени на молителя указания за представяне на точно и мотивирано изложение на основания за отмяна и депозираното в срок изложение, нередовностите са останали неотстранени - молителят излагал взаимноизключващи се факти и обстоятелства, които не позволявали да се индивидуализира актът, чиято отмяна се иска, както и отменителните основания по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Видно от делото К. е подал чрез СГС до ВКС молба вх. № 15099 /19.11.2018 г. за отмяна на определение № 261 от 11.06.2018 г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.гр. д.№ 2102/ 2018 г. позовавайки се в същата на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК и посочвайки, че то е неправилно, тъй като се позовава на разпореждане № 31 от 09.02.2019 г. ( без да се сочи по кое дело), а това е невярно тъй като годината на постановяването му е 2018 г. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато позоваването в молбата за отмяна на някое от основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК е бланкетно, същата е нередовна. Първоинстанционният съд като администриращ следва да констатира такъв недостатък и даде указания на страната в определения и за целта срок да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, както и на това на чий акт се иска отмяна и дали същият подлежи на отмяна е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. В случая градският съд е констатирал недостатъка и правилно е дал указания до страната в едноседмичен срок, освен документ за внесена държавна такса, да представи и точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Неправилно обаче си е позволил да извърши преценка доколко представеното от страната в дадения срок като изложение по чл. 306, ал. 1, предл. 3-то ГПК обосновава основания по чл. 303 или чл. 304 ГПК, което е в изключителната компетентност на ВКС, и на това основание да върне молбата за отмяна. Като незаконосъобразно обжалваното определение следва да се отмени и тъй като не се налага размяна на книжата по молбата за отмяна, същата следва да се докладва за образуване на гражданско дело по нея. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о.,