Решение № 2475 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2018 г.

Решение № 2475 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по жалба на Т. Колев, [населено място], срещу решение № 3945 от 13.06.2018 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 98 по описа на съда за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22001416007826-091-001/14.07.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 1726/01.11.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С. От изложените в касационната жалба доводи може да се направи извод, че касаторът твърди допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение. Конкретните оплаквания са свързани с твърдения за неправилна преценка от съда за липса на нарушения при издаването на ревизионния акт, като се твърди, че той не е подписан със саморъчни подписи на издалите го органи, поради което е нищожен. Касаторът оспорва изводът на съда, с който се споделя становището на ревизиращите органи за наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както и че сумите от паричните преводи представляват доход с неустановен произход. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град С. в съдебно заседание, оспорва чрез юриск. Мирчева касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на Т. Колев, [населено място], е установен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г., в размер общо на 1 551,96 лева и следващите се за него лихви в размер на 390, 62 лева и са начислени лихви по вноски за здравно осигуряване в размер на 78, 78 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ДОПК – във връзка с получени от лицето преводи на парични суми от чужбина в размер както следва: за 2012 г. – 2 996, 08 лева; за 2013 г. – 1 213, 78 лева; за 2014 г. – 8 373, 80 лева и за 2015 г. – 2 935, 86 лева. За да отхвърли жалбата, съдът е споделил констатацията на ревизиращите органи за наличие на предпоставки за прилагане на особения ред на чл. 122 от ДОПК, макар и не първоначално посочените в РА по т. 4 и т. 7 от ДОПК. Преценил е като недоказана тезата на жалбоподателя, че недекларираните парични средстава, получени от чужбина са дарение и като такова са необлагаеми, поради което е възприел коригиращия извод на решаващия административен орган, че е установена хипотезата на чл. 122, т. 2 ДОПК, и че недекларираните средства съставляват укрити доходи. Доколкото произходът им е недоказан и не е ясно кой е конкретния им източник, съдът е счел, че те притежават характера на доходи от други източници, които правилно са били обложени с ревизионния акт. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените от касатора твърдения за нищожност на ревизионния акт поради липса на положен саморъчен подпис на издалите акта лица, както и поради липса на електронно подписване. Видно от приложеното копие на РА, същият е подписан с електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, а с депозираните по делото дискове и разпечатаните удостоверения се установява, че подписите са валидни и принадлежат на посочените за издатели на акта лица. Поради изложеното касационната инстанция приема, че РА е валиден и материалнозаконосъобразен акт. Съдът е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби на ДОПК и въз основа на тях е аргументирал мотивиран и обоснован извод за законосъобразност на РА. В ЗДДФЛ са изброени изчерпателно доходите от конкретните източници, подлежащи на облагане. Всички други доходи, попадат в приложното поле на чл. 35, ал. 6 ЗДДФЛ и се характеризират като доходи от други източници, подлежащи на облагане. В случая получения чрез услугите за парични преводи доход не е деклариран по надлежния ред, следователно е укрит, поради което е доказана хипотезата на чл. 122, т. 2 ДОПК – наличие на укрити доходи, предпоставка провеждането на ревизията по особения ред. Конкретното обстоятелство за облагането по аналог в процесния казус е получаването на суми, чрез системата "Уестърн юнион" и "Мъниграм", за които в хода на ревизията РЛ не е декларирало по установения за това ред с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят твърди, че сумите са дарения, неподлежащи на облагане, което е недоказано по дело. Действащият ЗЗД не изисква писмена форма за валидност на договора за дарение, поради което устното волеизявление на дарителя и фактическото предаване на парите са достатъчни за възникване на присъщите му правни последици. Писмената форма обаче доказва уговорката между страните и наличието на дарствено намерение. Ревизираното лице е това, което следва да докаже източникът и основанието за получаване на парите. Установяването на тези факти е от съществено значение за възприемане доводите за направено дарение, защото в константната съдебна практика се приема, че е необходимо да се прецени дали лицата, за които се твърди, че са дарили парични средства, са имали обективна възможност при обичайни условия, да спестят парични суми в твърдените размери, респективно разполагали ли са действително с такива към момента на извършване на дарението. Липсата на данни от кого са получени парите, възпрепятства проверката, която да докаже по несъмнен начин твърдението за процесното дарение. Поради това съдът законосъобразно е приел, че в случая се касае за средства с неустановен произход, като установеното задължение върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, е законосъобразно определено. Достигайки до същия извод, административният съд е постановил обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част. Правилно е решението и относно допълнително установените в РА лихви за забава върху вноските за здравно осигуряване. Не се спори, че определените с РА вноски за задължително здравно осигуряване са внесени от лицето, но предвид закъснялото изпълнение на това публично задължение, приходната администрация е определила законосъобразно съответните лихви за забава. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ДОПК е императивна и е източник на това задължение, поради което при фактическото установяване на закъснялото плащане, лихвата върху внесените със закъснение задължителни здавноосигурителни вноски, е дължима. Решението като правилно, следва да бъде потвърдено и в тази част. При този резултат на спора, в полза на ответната страна - Дирекция "ОДОП" гр. С. следва са се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 371, 49 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,