Определение № 6834 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение18.06.2026 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 10657/18.03.2026г., постановено по административно дело № 3199/2026г. на Административен съд- София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. М. К. за спиране на предварителното изпълнение на заповед заповед № РИС-26-РД48-10/24.02.2026г. на кмета на Столична община, район "Искър". Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по чл.229, ал.1, т.2 във вдръзка с чл.166, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на Столична община, район "Искър", чрез пълномощника С. Йорданова, против определение № 10657/18.03.2026г., постановено по административно дело № 3199/2026г. на Административен съд- София град, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на негова заповед № РИС-26-РД48-10/24.02.2026г. В жалбата се развиват доводи, че определението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 от АПК, при наличието на които може да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното определение и разрешаване на спора по същество, като бъде постановено друго определение, с което да бъде оставено без уважение предявеното от Р. М. К. искане за спиране. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по частната жалба- Р. М. К., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответната страна във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл.166, ал.3 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Главното производство, развиващо се пред Административен съд- София град, е по реда на чл.46, ал.5 от ЗОбС и е образувано по жалба на Р. М. К. против заповед № РИС-26-РД48-10/24.02.2026г. на кмета на Столична община, район "Искър", с която на основание чл. 46, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗОбС и чл. 33, ал.1, т.6 вр. чл.5, ал.2, т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/, е прекратено наемното правоотношение по отношение на обект- жилище, находящо се в гр. София, [жк] [адрес]. С жалбата Р. К. е направила и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Изложила е съображения, че предварителното изпълнение на заповедта би й причинило значителни и трудно поправими вреди, които се изразяват в несъразмерността между целта на заповедта и тежестта на потенциалните последици от акта. С атакуваното в настоящото производство определение съдът е спрял предварителното изпълнение на посочената заповед. Приел е, че не е налице баланс между накърнените интереси на жалбоподателката и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта. Изпълнението на заповедта на практика би оставило жалбоподателката и семейството й без жилище в гр. София, тъй като няма данни семейството да притежава друго жилище. Допълнително е изложен и аргумент, че при незабавното освобождаване на процесното жилище, в него ще бъде настанено друго лице, което "води до непонправимост на последиците при изпълнение на административния акт". В заключение съдът е формирал извод, че предварителното изпълнение би причинило на К. значителна и трудно поправима вреда, тъй като биха засегнали непосредствено семейството й и биха се отразили на здравословното й състояние. Така постановеното определение е неправилно. Изводът на административния съд, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение е направен в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Предварителното изпълнение на процесната заповед се основава на изричната разпоредба на чл.46, ал.5 от ЗОбС. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно единствено, ако оспорващият докаже, че то би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди. В конкретната хипотеза административният орган е установил, че жалбоподателката не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, тъй като разполагаемият й годишен доход надвишава лимитативно установения в чл.5, ал.2, т.7 от Наредбата- една четвърт от общия годишен доход на лицата и членовете на техните домакинства не може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семействотоq съгласно нормите на чл.17. При тези данни, основателно е твърдението на касатора, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение не е аргументирано и не е подкрепено с доказателства. В жалбата до първостепенния съд не се сочат каквито и да е факти, които обосновават обезпечителна нужда. Липсват твърдения за вреди, които имат пряк и значим отрицателен ефект за оспорващия и няма описание какъв е техния характер и размер. Липсват конкретни данни и доказателства за това, че е налице вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Следва да се подчертае, че предвид тежестта на доказване, която несъмнено е за оспорващата, непосочването от нея на конкретни факти и обстоятелства относно личното й положение в контекста на общото му твърдение за настъпването на вреди от предварителното изпълнение на заповедта и непредставянето на доказателства в тази насока, препятства съда да извърши преценка и относно спазването на прокламираното в чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, право на зачитане на личния и семейния живот, в частност - дължимата съобразно ал. 2 от тази разпоредба. Изложеното води до извод, че липсват предпоставки за спиране на изпълнението на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Не се установява, че това изпълнение би накърнило значимо права на Р. М. К.- имуществени или неимуществени. Предварителното изпълнение не би я оставило и без подслон, доколкото не се касае за заповед за изземване, а за заповед по чл.46 от ЗОбС. Стигайки до противоположни изводи, административният съд е постановил материално незаконосъобразно и необосновано определение. То следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което искането за спиране бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора, ответницата следва да заплати на касатора разноски в в минимален размер от 102,26 евро. Мотивиран така, съдът

Цитирани разпоредби

10
  • чл. 5, ал. 2, т. 7
  • чл. 166, ал. 3 АПК
  • чл. 166, ал. 2
  • чл. 17
  • чл. 229, ал. 1, т. 2
  • чл. 33, ал. 1, т. 6
  • чл. 46, ал. 1, т. 7
  • чл. 46, ал. 5
  • чл. 46
  • чл. 8