Определение № 50156 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2021 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. С молба от 14.06.2022 год. касаторът Г. Д. А., представляван от адв. Ир. А., моли за допълване на поставеното по делото определение № 235 от 02.06.2022 год., с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение № 262517 от 16.04.2021 год. по гр. д. № 1198/2020 год. по описа на Софийски градски съд в частта му по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Според молителя, касационният съд не е отговорил в мотивите си към определението на въпроса за това, кога е налице ползване на един имот и дали при всички случаи ползването се свързва с това лицето да живее в имота, поради което неправилно е приел, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по молбата М. П. Т. не взима становище. Настоящият съдебен състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира постъпилата молба за допълване на постановеното определение за неоснователна, поради следните съображения: Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/. За допълване на съдебния акт е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите към него. Последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение /респ. определение/, не съставляват част от него и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива му. В този смисъл е трайно установената съдебна практика: решение № 95 от 11.04.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1625/ 2009 год., I г. о., решение № 60 от 09.03.2018 год. на ВКС по гр. д. № 113/2017 год., I г. о., решение № 137 от 29.05.2013 год. на ВКС по гр. д. № 197/2012 год., IV г. о., решение № 263 от 12.07.2012 год. на ВКС по гр. д. № 359/2011 год., I г. о. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не се произнася по предмета на спора, а единствено по наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като определението представлява окончателен съдебен акт. Извършената с него преценка по предмета на производството по чл. 288 ГПК не подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК, нито на преразглеждане, за да се направи извод в обратния смисъл. Относно ползването на имота са изложени съображения, които не могат да се обсъждат въз основа на доводи за неправилност на извода на съда, изразяващи се в поставения въпрос, по който касаторът поддържа да не е налице произнасяне в определението по чл. 288 ГПК. В него е посочено изрично, че това е оплакване по съществото на спора и не представлява правен въпрос. С постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване, въззивното решение влиза в сила /чл. 296, т. 3 ГПК/, поради което с него се слага край на делото. Спорът може да бъде преразглеждан единствено в извънредното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303 и сл. ГПК. Следователно това определение е неоттегляемо по смисъла на чл. 253 ГПК, която разпоредба предвижда възможност за ревизиране само на онези определения, с които не се слага край на делото - така и определение № 209 от 27.09.2018 год. по гр. д. № 4015/2017 год. на ВКС, I г. о. Допуснатото с него допълване на определението по чл. 288 ГПК по реда на чл. 250 ГПК е обосновано с пропускане в произнасянето на съда относно отделни части на въззивното решение, каквато не е настоящата хипотеза. Предвид изложените съображения, молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,