Определение № 23 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3391/2020 г.

Производството е по чл. 250 и чл. 251 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9664/08.12.2020 г. на С. Д. Н., с която се иска да бъде допълнено и тълкувано Определение № 431/05.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3391/2020 г. на III – г.о. на ВКС. С това определение съдът в производство по чл.274, ал.2 ГПК е потвърдил определение № 185 от 19.05.2020г. на ВКС, Трето г. о., по ч. гр. д. № 1182 /2020 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на С. Д. Н. срещу определение № 834 от 04.12.2019 г. на ВКС, III- то г. о., допълнено с определение № 58 от 17.02.2020г., постановени по гр. д. № 2346/ 2019 г. в частта, с която по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 951 oт 11.02.2019г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9700/2018г. В молбата е обективирано и особено искане за отвод на състава по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по молбата съобрази следното: По искането за отвод на съдебния състав: С особено искане молителят иска отвод на съдебния състав, разглеждащ делото, като счита, че „постановения акт е израз на непровокирано, с каквото и да е лично отношение, а оттам явна заинтересуваност от изхода на казуса“. Твърди, че настояшият състав не може да обезпечи разглеждането на искането, обективирано в настоящата жалба по безпристрастен и независим начин. Настоящият състав на III – г.о намира, че така изложеното от молителя искане за отвод по чл. 22, ал.1 т.6 ГПК е неоснователно. Не е налице основание за отвод на настоящия съдебен състав по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като не са налице факти от приложното поле на чл. 22, ал. 1 ГПК, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съда, а сами по себе си изявленията за пристрастност и предубеденост на съдебния състав не дават основание за отвод, когато тези твърдения обективно не отговарят на действителното положение. Следва да бъде посочено, че участието на съдиите от ВКС в разрешаването по съдебен ред се регулира на случаен принцип, а несъгласието на страна с решаващия извод на този състав по никакъв начин не води до извода, че съдиите са функционирали така, че по недвусмислен начин са уронили доверието в независимостта си. В постановеното определение съставът не е проявил лично отношение към жалбоподателя или насрещната страна, което да породи съмнения за заинтересоваността му да постанови конкретния резултат, поради което молбата за отстраняване на съдебния състав от разглеждането на делото следва да се остави без уважение. По молбата за допълване на Определение № 431/05.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3391/2020 г. на III – г.о. на ВКС: Съгласно чл.250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението или определението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото. Предмет на настоящето дело е инстанционния контрол по реда на по чл. 274, ал.2, изр. 2, ГПК, на определение на друг тричленен състав, с който е оставена без разглеждане частна жалба поради процесуалната ѝ недопустимост. С определението си касационният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, като е намерил, че постановеното определение от друг тричленен състав на ВКС е правилно и законосъобразно. В случая при осъществяване на инстанционния контрол по чл. 274, ал. 2 ГПК касационният съд е извършил проверка на правилността на атакуваното пред него определение съобразно изводите, с които е мотивиран изводът за недопустимост на обжалването. Като е извършил проверка на данните по делото с оглед оплакването на жалбоподателя за неправилност на атакуваното определение и като е констатирал съвпадане в решаващите изводи относно необжалваемост на определението по чл.288 ГПК, с нарочен диспозитив е потвърдил обжалваното определение. Предвид предметния обхват на производството по чл.274, ал.2 ГПК, с определението си съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и не са налице предпоставки за допълване по реда на чл.250 ГПК. Както е посочено и в мотивите на самото определение № 431/05.11.2020г., доводите на страната, че Върховен касационен съд бил длъжен да разгледа жалбата му и да обсъди доводите му по същество на правния спор, са несъстоятелни. Оплакванията за наличие на порок на съдебния акт – нищожност, недопустимост или неправилност, както и доводите на жалбоподателя в тази насока, на общо основание се проверяват в производството по обжалване, стига самото обжалване да е допустимо. Същите са извън предметния обхват и на производството по чл.274, ал.2 ГПК по настоящото дело и не са основание за допълване на съдебния акт. Всички доводи за пороци на определението, с което не е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не могат да бъдат релевирани пред друг състав на ВКС по реда на обжалването, те са неотносими към настоящето производство. В практиката на ВКС е застъпено и становището, че „на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, а не аргументацията на решаващия съд, изложена в мотивите на съдебния акт“, а когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то молбата за допълване по реда на чл. 250 ГПК не може да бъде уважена. По молбата за тълкуване на Определение № 431/05.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3391/2020 г. на III – г.о. на ВКС: Неоснователно е и искането за тълкуване на постановеното определение по ч.гр.д. № 3391/2020 г. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи този съдебен акт, от който не става ясно каква правораздавателна воля е формирал разрешаващият правния спор орган и се налага тя да бъде изяснена с допълнителен акт. Посочените предпоставки в процесуалния закон не са налице, тъй като в определението от 05.11.2020 г. е посочено разбираемо, че жалбата на молителя срещу Определение № 185/19.05.2020 г. по гр.1182/2020 г., с която е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение на състав на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК е неоснователна и определението следва да бъде потвърдено. Диспозитивът е ясен и недвусмислен и точно отразява формираната решаваща воля на съдебния състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение: