Решение № 5672 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2013 г.

Решение № 5672 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна против решение № 1188/15.05.2013 г. на Административен съд, град Варна постановено по адм. дело № 3522/2012 г., с което е отменен издаденият на "БГ Маркет" ЕООД гр. Варна ревизионен акт № 031200440/4.06.2012 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П-031200440/14.06.2012 г. издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 531/28.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, в частта за установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2008 г. в размер на 30 494,56 лева и лихви в размер на 10 399,76 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в допълнение към касационната жалба моли решението да бъде отменено и спорът решен по същество като не се постанови решение, с което жалбата на "БГ Маркет" ЕООД да се отхвърли. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "БГ Маркет" ЕООД, не се представлява в касационното производство и не е изразява становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид данните по делото и извърши дължимата по чл. 218 от АПК проверка, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорения пред административния съд ревизионен акт на "БГ Маркет" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за данъчен период 2008 г. в размер на 30 494,56 лева и лихви в размер на 10 399,76 лева в резултат на извършен анализ на паричния поток на дружеството, формиращ касовата му наличност. При ревизията е констатирано несъответствие на получените и декларираните от дружеството приходи и извършените разходи за закупуване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 18 съгласно нотариален акт № 12/15.01.2008 г. за сумата от 300 000 лева. Това несъответствие е прието за обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. По реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК от ревизираното лице са представени декларации и доказателства, че имотът е закупен със средства от заем в размер на 300 000 лева, получен по силата на договор от 15.01.2008 г. сключен с "Б енд Б консулт" ЕООД със задължението да ги върне в края на 15.01.2018 г., при годишна лихва от 9.2 %, платима при връщане на главница, както и от допълнителна парична вноска на едноличния собственик на капитала в размер на 10 000 лева съгласно решение по протокол № 4/15.01.2008 г. При ревизията е констатирано, че полученият заем е осчетоводен от ревизираното лице като временна финансова помощ със счетоводни записвания по дебита на сметка 501000 Каса в лева /к-т сметка 499 "Други дебитори и кредитори" - временна финансова помощ за сумата от 34 007.12 лева и по д-т сметка 50200 Каса в лева/к-т сметка 499 "Други дебитори и кредитори" временна финансова помощ от - 136 000 евро х 1.9558306 - 265 992.88 лева. Предаването на сумите е удостоверено с представени в хода на ревизията два броя ПКО от 15.01.2008 г. Органите по приходите и решаващия орган са приели, че не е доказан произходът на средствата и обстоятелството разполагал ли е заемодателят със сума в размер на посочената в договора от 15.01.2008 г. За тази цел са анализирани доказателствата за получен от "Б енд Б Консулт" ЕООД ипотечен кредит с ОББ АД и негово разходване. Крайният извод е, че осчетоводената от "БГ Маркет" ЕООД сума от 300 000 лева, е с неустановен произход. По отношение сумата от 10 000 лева, получена от ревизираното дружество като допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала Бисер Николов, при ревизията е прието, че собственикът не е установил налично и произход на тези средства. В тази връзка органите по приходите не са кредитирали доказателствата за получени от Николов парични средства по договори за заем от Станислава Вълчева и Георги Генов. При тези фактически констатации с ревизионния акт прието, че осчетоводените суми от 310 000 лева са приходи с неустановен произход и е определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 304 945,60 лева, към която е приложена данъчната ставка по чл. 20 от ЗКПО в размер на 10% и е установен дължим корпоративен данък за данъчен период 2008 г. в размер на 30 494,56 лв. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт, като въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че не се установява наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По отношение заема от "Б енд Б Консулт" ЕООД в размер на 300 000 лева, съдът е приел, че е доказано реалното му изпълнение между страните. Този извод е мотивиран с установените редовни счетоводни записи в счетоводството и на двете дружества съгласно заключението на ССЕ и се е позовал на констатациите в издадения на дружеството - заемодател ревизионен акт № 031103273/10.11.2011 г., в който е прието, че заемът по процесния договор е предоставен реално и следва да се облагат приходите от уговорените в него лихви. По отношение произхода на паричните средства в размер на 10 000 лева от собственика на дружеството - Бисер Павлов Николов, съдът е приел, че не е спорно постъпването на средствата в касата на дружеството, а техния произход, който е установен по делото от представените писмени доказателства и показанията на св. Вълчева и св. Генов. Решението е правилно. Установената от съда фактическа обстановка по спора се подкрепя от събраните доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи. В настоящия случай ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в този случай в производството по обжалване на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тежест на органите по приходите е да установяват наличието на обстоятелствата, обосноваващи приложението на облагането по аналог. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че не се установява наличието на укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Релевантен за преценката относно липсата на укрити приходи е фактът на постъпването парични средства в касата на дружеството на посочените от ревизираното лице две основания - по договор за заем от 15.01.2008 г., сключен с "Б енд Б Консулт" ЕООД и по силата на парична вноска от едноличния собственик на капитала в размер на 10 000 лева съгласно чл. 134 от ТЗ. Правилно съдът е приел, че заемът от свързаното лице - "Б енд Б Консулт" ЕООД е предоставен. Налице е сключен между страните договор, като предаването на сумите по него - 136 000 евро и 34 007.12 лева, е установено от представените писмени доказателства. Видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза заетата сума е осчетоводена в счетоводството на "Б енд Б консулт" ЕООД и на "БГ Маркет" ЕООД към момента на сключване на договора като вземане, съответно задължение по този договор. Правилно съдът се е позовал на констатациите в ревизионния акт на заемодателя за реално предоставени парични средства на "БГ Маркет " ЕООД. Въз основа на тези констатации по отношение на "Б енд Б Консулт" ЕООД е прието, че следва да бъдат обложени приходите от лихви именно от договора за заем от 15.01.2008 г. сключен с ревизираното дружество. При тези доказателства крайният извод на първоинстанционния съд за липса на укрит приход от 300 000 лева е правилен и законосъобразен. Доводите в касационната жалба, че заемът от 300 000 лева не е предоставен на ревизираното лице и сумата представлява приход с неустановен произход, са неоснователни. Твърдените от касатора разминавания между разходването на сумата, получена от ипотечен бизнес кредит за рефинансиране на друг кредит, движението й по банковите сметки на "Б енд Б Консулт" ЕООД и осчетоводените суми в касата на дружеството - заемодател, констатирани от вещото лице, са неотносими към получаването на паричните средства от "БГ Маркет" ЕООД. Тези твърдения са относими към произхода на приходите в имуществото на заемодателя, а видно от издаденият му ревизионен акт, който предхожда процесния акт, не са извършени корекции в декларираните от "Б енд Б Консулт" ЕООД приходи, на това основание. Използването на сумите от ипотечния кредит за различно от договореното им предназначение, е основание за ангажиране на договорната отговорност на дружеството по договора за банков кредит, но е ирелевантно за факта на предоставянето й по договора с "БГ Маркет" ЕООД. Следва да бъдат споделени и мотивите първоинстанционния съд, че е недопустимо един договор за заем, породил валидна облигационна връзка да бъде третиран по различен начин спрямо страните по него - при заемодателя предоставената в заем сума да служи като източник на допълнителни приходи от лихви, които подлежат на облагане, а при заемателя да се приема, че по същия договор сумата не е получена и на това основание да се обоснова приход с неустановен произход, който представлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По отношение осчетоводения приход от 10 000 лева, по делото е установено постъпването на сумата и осчетоводяването й от ревизираното лице, под формата на парична вноска от едноличния собственик, въз основа на надлежно прието, по реда на чл. 134, ал. 1 и чл. 147, ал. 2 ТЗ решение. Разминаването в имущественото състояние на Бисер Николов с размера на предоставения от него заем би било от значение при провеждано спрямо него производство по реда на чл. 122 ДОПК, каквото не е предмет на настоящото дело. По изложените съображения, настоящият състав, намира, че не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на своевременно направено искане и доказателства за направени разходи, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,