Определение № 83 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 644/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.375/6.10.20 по г.д.№.2143/20 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, частната касационна жалба на М. В. Й. срещу определение №.786/12.03.20 по ч.г.д.№.817/20 на Софийски апелативен съд - с което е потвърдено определение №.855/ 15.01.20 по г.д.№.10702/19 на СГС за оставяне без уважение на молбата й за предоставяне на правна помощ /изразяваща се в изготвяне на въззивна жалба срещу решение №.36/6.01.20 по г.д.№.10702/19 на СГС/ - е оставена без разглеждане. Постъпила е частна жалба от М. Й., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания акт е прието, че определението на въззивния съд, с което той се произнася по частна жалба срещу отказ за предоставяне на правна помощ, е окончателно. Поради това и подадена срещу него частна жалба е недопустима и не може да бъде разгледана. Така постановеният акт е правилен и законосъобразен. Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба /чл.95 ал.5 ГПК/. Определението на въззивната инстанция по нея, обаче, съгласно изричната разпоредба на чл.95 ал.6 ГПК, е окончателно. При тези обстоятелства определението на САС в частта, с която е потвърден отказа на СГС за предоставяне на правна помощ, съставлява окончателен акт и на основание чл.95 ал.6 ГПК не би могъл да бъде предмет на инстанционен контрол. С оглед на това определението на ВКС, с което постъпилата срещу него частна жалба е оставена без разглеждане, е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,