Определение № 5626 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2025 г.

ВАСВторо отделение29.05.2025 г.докладчик Радостин Радков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №13613 от 17.04.2025г., постановено по адм. дело №3936/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането на „АТЛЕТИК ФИТНЕС“ ООД за спиране на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед № РОБ25-РА30-3/24.03.2025г., издадена от ВРИД кмет на район „Оборище“, Столична община. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по чл.166, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на „АТЛЕТИК ФИТНЕС“ ООД, чрез адв. Савов, срещу Определение №13613 от 17.04.2025г., постановено по адм. дело №3936/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед № РОБ25-РА30-3/24.03.2025 г., издадена от временно изпълняващ длъжността /ВРИД/ кмет на район „Оборище“, Столична община/СО/. В жалбата се излагат твърдения, че определението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Навежда доводи, че съдът не е взел под внимание твърденията му, че с изпълнението на заповедта дружеството ще претърпи значителни вреди и необосновано е игнорирал, представените в тази връзка доказателства, както и, че статута на обекта е спорен и към момента не е установено дали е преместваем или не. Претендира се отмяната на обжалваното определение и постановяване на исканото спиране. По реда и в срока по чл. 232 от АПК не е постъпило становище от ответника по частната жалба - кмет на р-н „Оборище“, СО. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, но неоснователна по следните съображения: За да постанови процесното определение в обжалваната му част, съдът правилно приема, че оспорването на процесната заповед не спира изпълнението ѝ, защото предварително изпълнение е допуснато по силата на изричната разпоредба на чл.217, ал.1, т.11 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 и т.6, ал.3 и ал.7 във вр. с чл.57, ал.1 от приложимия специален закон – ЗУТ. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на акта, т.е., в тази хипотеза, законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес, съответно в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия. По арг. от чл. 166, ал.2 от АПК спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е възможно, ако адресата на заповедта докаже възможност за настъпване на сериозни неблагоприятни последици от него - значителни или труднопоправими вреди, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал.1 от АПК. Съдът приел, че жалбоподателят аргументира особеното си искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта с доводи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му нанесе вреди на значителна стойност, а демонтирането му ще бъде пречка за повторното му монтиране, но не посочва в какво се състои тази пречка. Прави извод, че приложената в тази връзка - фактура № 0000000275/08.01.2024 г. издадена от „Прего мода“ ООД за заплащане на сумата от 60 675,46 лева, е неотносима към искането за спиране, тъй като е съставена след изпълнението на процесния обект и е с предназначение да обслужи съдебното производство, като се позовал на фактите установени с влезлите в сила Решение № 11645/11.07.2024 г. по адм. д. № 1796/2024г. Решение № 18155/27.09.2024 г. и по адм. д. № 3886/2024 г. на АССГ. Твърдението, че премахването на съоръженията е свързано със значителни разходи, съдът приема за неоснователно, тъй като тези разходи не са конкретизирани. Във връзка с твърдението, че статута на обекта е спорен и към момента не е установено дали е преместваем или не, съдът установил по служебен ред наличието на издавани заповеди по чл. 225а от ЗУТ и по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, касаещи процесния обект. С влязло в сила Решение № 11645/11.07.2024 г. по адм. д. № 1796/2024г. на АССГ е отменена заповед САГ23-РА-19-10/19.12.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която, на основание чл. 224а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал.1, т.1, т.3 и т. 10 от ЗУТ, е разпоредено спиране на всички видове строителни и монтажни работи и се забранява достъпа до процесния обект. С влязло в сила Решение № 18155/27.09.2024 г. по адм. д. № 3886/2024 г. на АССГ е отменена Заповед № САГ24-РА-30-36 от 06.03.2024 г. на главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено премахването незаконен строеж: „метална конструкция“, изградена в северната част на поземлен имот, отреден за УПИ XVIII-518, кв.540, местност „Зона Г-12” по плана на гр. София, с административен адрес: [улица], имот с идентификатор № 68134.407.82. Съдът извел правен извод, че процесният обект е преместваем по своите характеристики, а искателят не доказва, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, поради което оставил без уважение искането за спиране изпълнението на оспорената заповед. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя напълно фактическите установявания и правните изводи на първоинстанционния съд. Предварителното изпълнение на заповедта не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от АПК, а произтича от нормата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ. Искането за спиране е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, както правилно е приел административният съд. С допускане на предварителното изпълнение на акта, законът е презюмирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, при които обжалването не спира неговото изпълнение. Наличието на ценност от вида на изброените в чл.60, ал.1 от АПК е презюмирано необоримо. Затова защитата по чл.166 от АПК има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на друг противопоставим интерес - „значителна или трудно поправима вреда”, която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, следва да се касае за нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива възникнали след издаване на заповедта, които не са могли да бъдат известни при постановяването на акта, а именно - обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно - трудно поправима вреда, от изпълнението на невлезлия в сила административен акт, като в тежест на неговия адресат е да обоснове тези нормативно определени предпоставки. В случая адресатът на заповедта твърди, че от изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди, но тези твърдения са били подкрепени с финасови документи, които правилно административния съд не е кредитирал по посочените от него съображения. В мотивите на влязлото в сила Решение № 18155/27.09.2024 г. по адм. д. № 3886/2024 г. на АССГ, с което е отменена Заповед № САГ24-РА-30-36 от 06.03.2024 г. на главен архитект на Столична община, които са задължителни за издателя на заповедта, изрично и със сила на пресъдено нещо, е определен статута на процесния обект, а именно, че същият има характеристиките на преместваем такъв по смисъла на чл.56, ал.1 и § 5, т. 80 ДР на ЗУТ от ЗУТ. Наведените с частната жалба, доводи срещу законосъобразността на процесното определение преповтарят тези по искането за спиране, разгледано от първоинстанционния съд, и по горните съображения са неоснователни. С оглед на изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

20