Определение № 3759 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. Т. от гр. Пловдив, срещу Определение № 483 от 14.01.2026 г. на Административен съд – Пловдив, по административно дело № 2991/2025 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на М. В. Т. срещу Протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) № 2025-1024-52685-2, издаден на 28.06.2025 г. от Р. Ж. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните роботи (ОД на МВР) – Пловдив. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че обжалваният протокол за ПТП не представлява индивидуален административен акт. Подробно обосновава, че същият попада под легалната дефиниция за декларативен административен акт, дадена в чл. 21, ал.2 АПК, която не е съобразена от съда. Счита, че безспорно оспореният протокол засяга правата, задълженията и интересите му, тъй като е основа за упражняването на правата на застрахованите лица по два вида застраховки (Гражданска отговорност и Автокаско), каквито той има валидни и не може да упражни, поради изявлението на административния орган, обективирано в протокола. Оспорва и извода на съда, че този протокол е само част от административнонаказателното производство по ЗАНН като обосновава, че за целите на това производство е достатъчно съставянето на акт за установяване на административно нарушение, а протоколът се съставяне, съгласно самостоятелен поднормативен акт и има значение в други производства, като наказателни, така и граждански. Иска съда да отмени обжалваното определение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане по същество. Частният жалбоподател се представлява от адв. Е. Паликаров, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд –Пловдив е бил срещу Протокол за ПТП № 2025-1024-52685-2, издаден на 28.06.2025 г. от Р. Ж. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив. Съдът, отчитайки предметното съдържание на оспорения протокол, счита че последният не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдът изрично сочи, че протоколът не съдържа властническо волеизявление, с което да се създават права или задължения или да се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Допълва, че протоколът отразява само установените на ПТП факти, предмет на изследване в административнонаказателното производство, като на оспорване подлежи, крайният акт на това производството – наказателното постановление. Подробно разяснява, че по правна характеристика протоколът представлява официален свидетелстващ документ, а не съгласието на жалбоподателя с отразените в него факти и обстоятелства всъщност представлява оспорване на материалната му доказателствена сила, поради което съгласно чл. 81, ал.2 АПК оспорването се осъществява пред горестоящия административен орган или по исков ред, но не и самостоятелно в съдебно производството по АПК. В тази връзка първоинстанционният съд прави извод, че оспореният акт не подлежи на оспорване, поради което на основание чл. 159, т.1 АПК оставя жалбата срещу него без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е установил фактите по казуса според предметното съдържание на оспорения документ. Видът и характерът на оспорения акт се преценява не по външни белези или наименование, а по неговото съдържание, каквато преценка съдът правилно е извършил. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б“), а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи (МВР) на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"). Службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП в случаите, изрично посочени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него (т. 7). На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (Наредбата). В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП (чл. 2, ал. 1). Само първите два вида се съставян от органите на „Пътна полиция“ в МВР, третият се съставя от самите участници в произшествието. И трите вида протоколи имат една и съща цел да удостоверят фактите и обстоятелствата за настъпилото ПТП, т.е. всички протоколи са доказателствено средство, за установява на факти от значение за произшествието. Разликата е, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ документ, а протоколът съставен от участниците в ПТП е частен документ. Тази разлика има значение за доказателствената сила на двата вида протоколи и процесуалните действия при спор относно удостоверените с тях факти. При протокола съставен от служител на МВР, какъвто е процесният, съставителят удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП (в т. ч. възпроизведени в схема), като разположението на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. Обстоятелства, изложени в протокола, може да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП или индивидуализиране на виновния участник, или всички щети, поради което участникът, който твърди, че действително положение е било различно от отразеното в протокола, следва да оспори верността му в съответното производство, в което протоколът е представени като доказателствано средство за установяване на факти от значение за правилно решение на спора. Това може да е производство по оспорване на наказателно постановление по ЗАНН, исково производство за обезщетение във връзка с увреждането или друго, но във всички случаи оспорващият следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. С оглед посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР, е официален свидетелстващ документ, който не съдържа властническо изявление, не отговаря на изискванията за индивидуален административен акт по чл. 21 АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Не основателен е доводът на частния жалбоподател, че оспореният протокол, разкрива белезите на акт по смисъла на чл.21, ал.2 АПК. Съгласно посочената разпоредба „индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения“. Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР (както и двустранния протокол съставен от участниците в ПТП) съдържа единствено описание на възприетите от съставителя му факти при огледа на местопроизшествието, а не властническо волеизявление на административен орган за констатиране на възникнали вече права или задължения. Съставителят на протокола за ПТП няма компетентността да прецени, кой от участниците в произшествието е виновен, т.е. е нарушил правилата за движение, компетентността за това е на административнонаказващия орган, който преценява налице ли е доказано нарушение на правилата за движение по пътищата, което да обуславя определянето на административно наказание за него, а компетентността на съда е да провери тази преценка на органа, в съответното производство по ЗАНН, в което са допустими всички доказателства за установяване на обективна истина, с които доказателствата сила на протокола за ПТП може да бъде оборена. Същото е положението и в исковите производства за обезщетение за вреди от произшествието, включително тези по застраховка и при тях по правилата на Гражданския процесуален кодекс обвързващата материална доказателствата сила на официалния свидетелстващ документ може да бъде оборена. С оглед посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че протоколът за ПТП не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по АПК като индивидуален административен акт, поради което са налице основанията на чл. 159, т.1 АПК за оставяне на същата без разглеждане като недопустима и прекратяване на производството по делото. Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд