Определение № 296 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 19/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на С. Н. Г. и М. П. К. срещу определение № 3009 от 04.11.2024 г. по в.гр.д.№ 1036 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, V състав. С. Н. Г. обжалва определението в частта му, с която е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 943 от 08.07.2024 г. по в.гр.д.№ 1036 от 2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по възивното дело в размер на 800 лв. и платена държавна такса по въззивната й жалба в размер на 225 лв. М. П. К. обжалва определението в частта му, с която е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 943 от 08.07.2024 г. по в.гр.д.№ 1036 от 2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство по въззивното дело и платена държавна такса по въззивната й жалба в размер на 120 лв. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение приема, че подадените частни жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по делото/ и преди изтичане на едномесечния срок за обжалване по чл.248, ал.3 ГПК /определението от 04.11.2024 г. е било съобщено на молителите съответно на 06.11.2024 г. и на 11.11.2024 г., а частните жалби са подадени съответно на 03.12.2024 г. и 22.11.2024 г./. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, поради следното: Съгласно чл.81 ГПК и чл.78 ГПК с всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция съдът дължи произнасяне по направените пред тази инстанция разноски на страните, като разноските се присъждат съобразно изхода на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай Пловдивският окръжен съд е изпълнил това свое задължение: с решението си по въззивното дело /решение № 943 от 08.07.2024 г./ е отказал да присъди разноски както на ищцата, така и на ответницата, като в мотивите на решението е изложил съображенията си затова. Приетото от него, че всяка от страните следва да понесе за своя сметка направените от нея разноски по въззивното дело е напълно в съответствие със закона и с изхода на това въззивно дело /приключило с решение за потвърждаване на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне и на двете въззивни жалби- както тази на ищцата, така и тази на ответницата/. Поради това не е имало основание за изменение на решението в частта за разноските по искания от страните начин /чрез присъждане на разноски за въззивното производство в полза на някоя от тях/ и съответно правилно с обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение