Решение № 9280 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12230/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - от Комисията за защита от дискриминация, подадена чрез пълномощник гл. юрк. М. Асьова, и от П. С. П., подадена чрез пълномощник адв. Г. Пенчева, срещу решение № 2866/27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 523/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе. Комисията за защита от дискриминация (КЗЛД) оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен решаващия извод на съда, че решението на КЗЛД е постановено, без да са събрани необходимите доказателства. Такива се съдържат по преписката и същите посочват ясно начина, по който П. С. П. и починалото в хода на административното производство лице В. Ц. К. са се снабдили с личните данни на П. М. П. (три имена и ЕГН). Съдът не е съобразил това обстоятелство, което, в светлината на приложимите разпоредби от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и Правилника по вписванията (ПВ), следва да се тълкува в смисъл, че достъпът до кадастъра и справките са публични за лица, които разполагат с данни за друго физическо лице. По тези съображения, повторно изложени и в допълнително представено писмено становище по делото, се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗЛД. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение с искане то да бъде редуцирано под или до минимално предвидения размер. В касационната жалба на П. С. П. са наведени доводи за неправилност на решението на АС – Русе поради нарушение на материалния и процесуалния закон и противоречие с приложените по делото писмени доказателства – доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора отговорът на основания спорен въпрос, очертан в съдебното решение, а именно как е узнал личните данни на жалбоподателя пред КЗЛД (П. М. П.), в частност неговото ЕГН, се съдържа ясно в доказателствата по делото - посредством извършената справка в Агенция по вписванията (№ 151107/08.02.2022 г.) за лицето И. С. А., спрямо когото П. М. П. се явява свързано лице. Поддържа, че след узнаване на ЕГН на П. М. П., било възможно всеки да направи справка за имотното състояние на това лице и именно при тези обстоятелства касаторът се е снабдил с 11 бр. нотариални актове и договор за наем със страна П. М. П., получени чрез отправено искане/заявка до Службата по вписвания при Районен съд – гр. Бяла. Снабдяването с тези данни било необходимо с оглед подаването на жалба-сигнал до ОП – Русе, с искане за извършване на проверка относно произхода на имотите, притежавани от И. С. А.. По този начин оказал съдействие на компетентните органи да извършат необходимите проверки и да свършат работата си. В тази връзка в депозирана писмена защита поддържа още, че използването на личните данни е законосъобразно и добросъвестно извършено, доколкото същото е послужило единствено за подаването на сигнал и предоставянето на информация на компетентните власти. По така изложените съображения, които поддържа и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Славова, моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди Решение № ППН-01825/2022 г. от 07.05.2025 г. на КЗЛД. Претендира направените съдебни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касация – П. М. П., с молба от 22.04.2026 г., подадена чрез пълномощник адв. М. Радева, заявява становище по хода на делото и по съществото на спора. Счита касационните жалби за неоснователни и моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касаторите юрисконсултско и адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на производството пред КЗЛД е жалба от П. М. П. срещу лицата П. С. П. и В. Ц. К. с оплаквания за това, че последните неправомерно са получили достъп и са използвали негови лични данни, като са се снабдили с 11 бр. нотариални акта и един договор за наем, по които П. М. П. е страна, и са предали същите на ТД на НАП Варна – офис Търговище, във връзка със започната от органите на НАП проверка за установяване на факти и обстоятелства относно лицето П. М. П.. В хода на административното производство е установено, че въз основа на справка в Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп по данни за физическото лице И. С. А., П. С. П. и В. Ц. К. са узнали, че свързано лице като роднина по сватовство на А. е лицето П. М. П.. Поради съмненията им в законността на придобитото от А. и неговото семейство имущество, П. и К. са извършили справка в Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп и по данни за физическото лице П. М. П. за всички служби по вписванията в страната. Въз основа на така получената справка № 20741/19.02.2022 г., приложена по делото, те правят заявка до Службата по вписванията при Районен съд – гр. Бяла за получаване на незаверени копия от описаните в справката 11 бр. нотариални акта и един договор за наем със страна П. М. П., които документи са приложени към подадената съвместно от П. и К. до Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Варна – офис Търговище информация с вх. № 7229/15.07.2022 г. При тези фактически обстоятелства, от правна страна КЗЛД е заключила, че в разпоредбите на чл. 93 от ЗКИР, чл. 42 и чл. 51, ал. 3 от ПВ е разписана законовата възможност да бъде издаден препис или извлечение от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, като при това законодателят не прави разграничение, съответно не поставя изискване преписът или извлечението да бъдат заверени. На тази основа е посочила, че законът допуска осъществяването на контролиран достъп, който от една страна гарантира публичност на посочените актове, а от друга ограничава възможността за злоупотреби с получената информация чрез предвидената регистрация и идентификация на лицата, които я получават. Мотивите на КЗЛД са допълнени и със съображения за законосъобразното обработване на лични данни от страна на Агенция по вписванията, органите на НАП и прокуратурата, които безспорно имат правомощия да работят с лични данни и да ги съхраняват. При тези изводи от фактическа и правна страна КЗЛД е постановила процесното Решение № ППН-01825/2022 г. от 07.05.2025 г., с което е оставила жалбата на П. М. П. срещу П. С. П. без уважение като неоснователна. Производството е прекратено по отношение на В. Ц. К. поради настъпила смърт на лицето. При разглеждане на постъпилата срещу решението на КЗЛД жалба АС – Русе се е позовал на фактическа обстановка по делото, идентична с установената от административния орган. Изрично в мотивите към съдебното решение, предмет на настоящата касационна проверка, са изложени следните релевантни за случая и установени по делото факти: причината за сезиране от страна на П. на КЗЛД е свързана с факта, че П. П. и В. К. били предоставили на НАП с вх. № 7229/15.07.2022 г. незаверен препис от 11 бр. нотариални акта и договор за наем със страна П. М. П., получени чрез отправено от тях искане/заявка до Службата по вписвания при Районен съд – гр. Бяла. Двамата не отричат и че са правили справка/справки чрез отдалечен достъп до Агенция по вписванията по данни именно за партидата на физическото лице П. М. П. поради това, че същото е свързано лице като роднина по сватовство на лицето И. С. А.. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на решението на КЗЛД на основание чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и с изискуемо съдържание, но при постановяването му е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Нарушението според съда се изразява в пропуска на КЗЛД да събере допълнителни доказателства, които, от една страна, да установят механизма за извършване на справки в Агенция по вписванията и Службите по вписванията, било на място или чрез отдалечен достъп, и от друга, да дадат отговор на въпроса по какъв начин именно П. П. и В. К. са достигнали до личните данни на П. М. П. – три имена и ЕГН – за да направят съответните справки в Службите по вписванията по партидата на П.. Доколкото за извършването на тези справки е необходимо използването на три имена и ЕГН на лицето, по чиято партида ще се иска информация, административният съд е преценил, че в настоящия случай остава неизяснен въпросът по какъв начин П. и К. са достигнали до съответните лични данни на П., респективно на какво правно основание са използвали същите, извършвайки въпросните справки в Агенция по вписванията и Службите по вписванията. С тези доводи и съображения Решение № ППН-01825/2022 г. от 07.05.2025 г. на КЗЛД е прието за незаконосъобразно поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, същото е отменено и преписката – върната на КЗЛД за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на съдебния акт. Решението на АС – Русе е правилно като резултат, при следните коригиращи и допълващи мотиви. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират с тези в административния акт и са направени при правилна преценка на събрания по преписката доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Страните не спорят по фактите. Спорен по делото е въпросът за законосъобразността на използването от П. С. П. на личните данни – три имена и ЕГН, на лицето П. М. П., в контекста на извършените справки в Агенция по вписванията и Служба по вписванията при Районен съд – гр. Бяла, в резултат на които П. се е снабдил с 11 бр. нотариални акта и един договор за наем със страна П. М. П., които документи е предал като доказателства към сигнал до ОП – Русе по отношение на лицето И. С. А., както и към предоставената на органите на НАП информация за П. М. П. по тяхна проверка. Този въпрос по същество не е бил надлежно разгледан в решението на КЗЛД, която, позовавайки се на чл. 93 от ЗКИР, чл. 42 и чл. 51, ал. 3 от ПВ, е изместила фокуса на разсъжденията си върху правомощията на Агенцията по вписванията, респ. Службите по вписванията, и прокуратурата, вместо да изследва действията на физическите лица П. П. и В. К. във връзка с личните данни на П. М. П., за които последният твърди, че са били неправомерно и недобросъвестно придобити и обработвани от посочените лица, в нарушение на установените в Регламент (ЕС) 2016/679 принципи и правила. В случая КЗЛД е основала извода си за законосъобразност на обработването единствено от гледна точка на правомощията на публичните органи, на които със закон са вменени функции по обработване на лични данни. Оплакването до КЗЛД обаче не касае действия на публичен орган в качеството му на администратор на лични данни, а поведението на физически лица, които чрез самия факт, че боравят с лични данни на друго физическо лице, попадат в обхвата на дефиницията за „администратор“ по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Последната допуска администраторът да е както физическо лице, така и юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура. Определящо за придобиване качеството на администратор е обстоятелството съответната структура сама или съвместно с други да определя целите и средствата за обработването на лични данни. Когато физическо лице събира, използва или разпространява данни за външни цели (т.е. извън изключението по чл. 2, параграф 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 - в хода на чисто лични или домашни занимания), то се превръща в администратор по смисъла на посочения регламент. Наличието на пръв поглед добронамерена и правомерна цел (за каквато има твърдения в настоящия казус – подаването на сигнал до органите на прокуратурата и НАП от будни граждани, попаднали на сведения за незаконосъобразно придобито имущество) не освобождава физическото лице, което борави с лични данни на друго физическо лице, от задълженията му да съобразява действията си с правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. Напротив – именно в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се определи дали тази цел е наистина законна (налице ли е условие за законосъобразност по чл. 6 от регламента) и дали обработването отговаря на нормативните изисквания (спазени ли са принципите по чл. 5 от същия регламент). От наличните по преписката и приобщени по делото доказателства безспорно се установява начинът, по който П. П. и В. К. са узнали въпросните данни на П. М. П. (три имена и ЕГН), а именно посредством извършена от тях справка в Агенция по вписванията за лицето И. С. А., в резултат на която им е станало известно, че П. М. П. е свързано лице като роднина по сватовство на И. С. А.. Дори и да се приеме обаче, че по този начин данните са били придобити добросъвестно и правомерно (в смисъл неумишлено и не в резултат на нарочни действия, целящи снабдяването с данни конкретно за лицето П. М. П.), то не така стои въпросът по отношение на последващите действия, които са предприети във връзка с използване на данните с цел получаване на допълнителна информация относно засегнатото лице – подробна справка в Агенция по вписванията по данни за П. М. П. за всички служби по вписванията и снабдяването от Службата по вписванията при Районен съд – гр. Бяла с незаверено копие от 11 бр. нотариални акта и един договор за наем, по които страна е П. М. П.. Именно тези действия на администратора П. С. П. следва да бъдат анализирани за съответствието им с правилата за обработка на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Като не е извършила такава проверка, КЗЛД е допуснала съществено процесуално нарушение, като на практика не се е произнесла в цялост по повдигнатия пред нея спор и не е формирала правни изводи по въпроса за законосъобразността на конкретно оспорените действия по обработване на лични данни. Поради това, като е отменил процесния административен акт и е върнал преписката за ново разглеждане от КЗЛД, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат съдебно решение. При новото разглеждане КЗЛД следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Не се споделя изводът на АС – Русе, че е необходимо събирането на нови доказателства за установяване на начина, по който П. С. П. се е снабдил с данните за П. М. П.. Както бе посочено по-горе, това обстоятелство е безспорно установено от материалите по преписката и същото не се оспорва от никоя от страните. Предмет на анализ и проверка от страна на КЗЛД следва да бъдат всички последващи действия на администратора, свързани с използването на тези лични данни, като се изследва доколко обстоятелствата по случая обуславят приложимост на някое от основанията по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 и дали обработването е извършено в съответствие с императивните норми на чл. 5 от същия регламент. Предвид гореизложеното, решението на АС – Русе, с което се отменя Решение № ППН-01825/2022 г. от 07.05.2025 г. на КЗЛД, е правилно и следва да се остави в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение