Определение № 7037 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6070/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. В. Л. срещу Определение № 2602/02.06.2026 г., постановено по адм. дело № 624/2026 г. по описа на Административен съд /АС/ – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по същото дело. Съдебното производство пред АС-Пазарджик е било образувано по жалба на Б. В. Л. срещу Мълчалив отказ на Кмета на община Панагюрище по заявление от 27.04.2026 г. по Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, без да анализира действителното му материално положение. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и уважаване на искането му за освобождаване от държавна такса и разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определение по чл.83, ал.2 от ГПК, с което е оставил без уважение направеното от жалбоподателя искане за освобождаване от държавна такса, първоинстанционният съд е обсъдил представените писмени доказателства за трайна неработоспособност, материалното състояние на жалбоподателя и е приел, че Б. Л. получава месечни доходи от пенсия и от трудово възнаграждение по трудов договор, сключен на 14.04.2026 г., а размерът на дължимата такса е десетки пъти по-нисък от получаваната от лицето сума. Обсъдени са заведените пред първоинстанционния съд множество дела, за които е използван електронен достъп и КЕП, които също се заплащат. Направен е извод, че жалбоподателят може да заплати държавна такса в размер на на 5,11 евро /10 лв./. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за освобождаване на Б. В. Л. от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на подадена от него жалба срещу Мълчалив отказ по ЗДОИ на Кмета на Община Панагюрище. Видно от декларираните обстоятелства в молба от 01.06.2026 г., Л. притежава жилище с площ от 43,5 [населено място], получава месечен доход от инвалидна пенсия и от заплата по трудов договор, т.е. получаваните от него доходи надвишават значително дължимата такса от 5,11 евро., поради което заплащането на последната не може да има за последица неосигуряване на достъп до правосъдие. Предвид изложеното, съдът намира оспореното определение за правилно и същото следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал.2 вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение