Определение № 292 от 30.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. И. М. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 и чл. 307 ГПК на влязлото в сила на 13.08.2014 г. решение № 16332 от 13.08.2014 г. по гр. д. № 1514/2014 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното: Молбата за отмяна е подадена на 04.05.2016 г. С нея се иска отмяна на решение, което е постановено в производство по чл. 435 ГПК, образувано по подадена от молителката жалба срещу постановление за възлагане на изнесен на публична продан недвижим имот – апартамент № 4 с административен адрес [населено място], [улица] на взискателя Обединена българска банка АД. Имотът е бил собствен на молителката и върху него тя е учредила договорна ипотека в полза на Обединена Българска банка АД, за обезпечаване на отпуснатия й кредит. Производството за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК е способ за контрол на влезли в сила решения, с които е разрешен гражданскоправен спор със сила на присъдено нещо. Решението, постановено в производство по обжалване на постановление за възлагане издадено от съдебен изпълнител има за предмет проверка за наличие на условията за съставянето му. С него не се разрешава гражданскоправен спор. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. В това производството съдът действа като контролна инстанция, чиито функции са сведени само до проверка законосъобразността на обжалвания несъдебен акт. Частната жалбите, подадена срещу действие на съдия-изпълнител, се разглеждат в закрито заседание, освен ако трябва да бъдат изслушани свидетели или вещи лица. – чл. 437, ал. 1 ГПК. Производството приключва с постановяване на решение, което не подлежи на съобщаване, тъй като не подлежи на обжалване - чл. 437, ал. 4 ГПК. Решението, отмяна на което се иска, е обявено на 13.08.2014 г. и на тази дата е влязло в сила като неподлежащо на обжалване. От тази дата е започнал да тече и срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който е изтекъл на 13.11.2014 г. Неподлежащото на обжалване решение на съд влиза в сила в деня на обявяването му, поради което за съда не съществува задължение да го съобщава на страната. Обратно страната е длъжна да следи за постановяването му. Доводът, че молителката е узнала за решението на 11.03.2016 г., когато й е била връчена призовка за доброволно предаване владението на жилището, поради влизане в сила на постановлението за възлагането му на банката- кредитор, е неоснователен. Правилото на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случая не намира приложение, тъй като молителката е била страна в изпълнителното производство, а не трето лице. Молбата за отмяна като подадена срещу решение на съд, което не подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК и след преклузивния срок да се иска такава, е недопустима, което е основание да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.