Определение № 8474 от 14.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., вр. чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Заместник - председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/ срещу Определение № 5528/19.06.2025 г. по адм. дело № 969/2025 г. по описа на Административен съд/АС/ - Пловдив. По подробни съображения се твърди неправилност и необоснованост на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Според частния жалбоподател „Инса Ойл“ЕООД ЕИК 115624227 не е създало определените му запаси за извънредни ситуации, въпреки че е имало възможността да създаде нужното ниво на такива. Дори самото дружество да не разполага със собствени нефт и нефтопродукти и съдови вместимости за съхраняването им, то би могло да делегира създаването и съхраняването им при условията, предвидени в закона. Според частния жалбоподател не са настъпили нови обстоятелства, съобразно които молбата за спиране на предварителното изпълнение на процесния акт да бъде уважена. Иска се от касационния съд да отмени определението на АС-Пловдив и вместо него да постанови ново, с което искането на оспорващото дружество дза спиране на допуснатото предварително изпълнени на акта да бъде спряно. Ответникът по частната жалба - „Инса Ойл“ЕООД представя писмено възражение за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-109/28.04.2025 г. на Заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ”, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3, ал.3 и ал.5, чл.23, ал. 1, ал.2, и ал.3, чл.2, ал.1, чл.12, ал.1 - 5 и ал.13, и чл.14 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ на „Инса Ойл“ЕООД са определени нива на запаси за периода 01.07.2025 г. до 30.06.2026 г. както следва: за автомобилни бензини – 4 372,452 тона; газьоли – 38 491,837 тона; гориво за дизелови двигатели – 16 661,762 тона и нефт –9 246,838 тона. Разпореждането е обжалвано пред Административен съд – Пловдив от „Инса Ойл“ЕООД, а с молба от 18.06.2025 г. дружеството е поискало от съда спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона -чл. 8, ал. 3 от ЗЗНН, с приложени към него писмени доказателства. По искането съдът се е произнесъл с обжалваното определение като е спрял предварителното изпълнение. Определението е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗНН жалбата срещу акт за определяне на индивидуалните нива на запасите на задължените лица за всеки период на съхраняване, какъвто представлява процесното разпореждане, не спира изпълнението. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същия член. В случая съдът е достигнал до верни и обосновани изводи, че искането за спиране на предварителното изпълнение е подкрепено с доказателства за нови обстоятелства, които биха довели до настъпването на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на административния акт, с което са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Към искането е приложена справка за пазарната стойност на определените с процесното разпореждане запаси към 08.05.2025 г., съгласно която тази стойност възлиза на 91 783 121,68 лв. Приложена е още справка за резервоарите, регистрирани от „Инса Ойл“ЕООД по ЗЗНН за съхраняване на запаси за извънредни ситуации. От последната справка се установява, че общият размер вместимости на всички резервоари на „Инса Ойл“ЕООД е 16 572,652 тона, т.е. дори да използва всички свои собствени складове, дружеството не би могло да изпълни разпореждането, което определя задължение за създаване на запаси в общ размер на 68 772,889 тона. Задълженото лице е предприело действия по установяване на свободните вместимости при 16 други собственици на складове на територията на страната, за което по делото са приложени доказателства за кореспонденция. От представените доказателства не се установяват свободни вместимости, които да покрият недостигащия на задълженото лице обем. Направени са запитвания до регистрирани складодържатели на територията на други държави членки на Европейския съюз, като не е бил намерен продавач - съхранител, който да покрие нуждите на дружеството за процесния период. Липсата на достатъчно свободни вместимости при останалите собственици на регистрирани складове в страната, както и на такива, които са на територията на Европейския съюз правилно е преценена от административния съд като ново обстоятелство, от което може да се обоснове извод за значителни и трудно поправими вреди за дружеството. Съгласно разпоредбата чл. 3, ал. 4 от ЗЗНН, задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива за запаси за извънредни ситуации. Очевидно след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното трябва да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и кадрови ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива. Възпрепятстването на основната стопанска дейност на дружеството ще доведе от своя страна до невъзможност за изпълнение на сключени договори и оттам за настъпването на трудно поправими вреди за дружеството - загуба на клиенти и позиции на пазара, невъзможност за обслужване на банкови кредити, съкращаване на работници и служители. Несъмнено дружеството би могло да се възползва от възможността да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите от друга държава-членка на Европейския съюз по реда на чл. 18 от ЗЗНН, но това е свързано със значителни разходи по заплащането на тези услуги – в чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането е за сметка на задълженото лице. Основателен е доводът на административния орган, че не са отправени запитвания към всички икономически субекти, осъществяващи дейността по съхранение на нефт и нефтопродукти, т.е. не са изчерпани в пълнота възможностите за обезпечаване на съхранението им. Този факт обаче не променя изложените възражения от дружеството относно констатирания собствен капацитет и възложените му задължения с разпореждането по повод на предварителната им изпълняемост, в частност времевите предели, в които може да се очаква надлежно изпълнение, вкл. при прилагане на предлаганите от органа варианти за съхранение на запаси в собствени складове, в такива на трети лица на територията на Република България и на територията на държави от Европейския съюз. При това положение, обосновани и в съответствие с чл. 166, ал. 2 от АПК са изводите на съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд