Определение № 3510 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6904/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. Постъпила е молба от адв. Д. Димитров, като пълномощник на ответника по касация Т. С. Д., с която се иска изменение на решение №837/04.02.2025 г. по адм.дело №6904/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС на адв. Димитров за оказаната от него безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Ответникът по искането и касационен жалбоподател - Национална агенция за приходите (НАП), не взима становище по молбата. Молбата е допустима като подадена в срок, от надлежно упълномощено лице и при представен списък за разноските по делото. Същата, разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на решение №837/04.02.2025 г. по адм.дело №6904/2024 г. на ВАС е посочено, че независимо от изхода на делото, няма възможност за присъждане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като цитираният текст обвързва дължимостта на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с осъждането на насрещната страна за разноски в съответното производство. В настоящето производство пред ВАС ответникът по касация не е направил разноски, поради което касаторът не може да бъде осъден за разноски и следователно липсва кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Това тълкуване на правната норма на чл.38, ал.2 ЗА е свързано с изричния й текст, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В случая такъв осъдителен диспозитив в решението на ВАС няма, поради факта, че ответникът не е направил разноски и липсва кумулативно необходима предпоставка по нормата на чл.38, ал.2 ЗА. Последната не обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред с изхода на делото за разлика от нормите на ГПК и АПК, но тъй като е специална норма, същата е единствено приложима в хипотезата, когато на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат се присъжда адвокатско възнаграждение, дължимо от другата страна. Независимо дали настоящият съдебен състав намира нормата на чл.38, ал.2 ЗА за справедлива или не, същата урежда различни предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред спрямо предвиденото относно разноските в ГПК и АПК, които в случая не са налице. Предвид изложеното липсват основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение