Решение № 363 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 663/2010 г.

Решение № 363 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 663/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 379 от 20.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 20.01.2010 г. по гр. д. № 2828/2008 г. на Софийския градски съд частта, с която в сила е оставено решението от 11.06.2008 г. по гр. д. № 2540/2007 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за преустановяване на неправомерни действия на И. С. И. и С. М. И., изразяващи се в лишаване на И. Г. М. и Ц. А. М. от достъп до дворното място, в което е построена сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Ответниците И. С. И. и С. М. И. са изразили становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено, че ищците са собственици на самостоятелен обект - ателие № 3, в сграда, притежавана в режим на етажна собственост и построена в дворно място, собствено на ответниците. Установено е също, че достъпът до обособения в задсградното пространство вътрешен двор от около 48 кв. м., ограден с метална ограда, се осъществява чрез външна врата, която се намира на вътрешното стълбище на оградата. Видно от протокол от 15.09.2006 г., взето е решение на общото събрание на живущите в сградата да се сменят бравите на входната врата и на вратата към двора. Като съобразил нормата на чл. 64 ЗС, според която ищците, като собственици на самостоятелен обект в сградата, имат право да се ползуват от земята, върху която тя е построена, доколкото това е необходимо за ползуването на построеното, съдът приел за недоказано ползването на дворното място да е необходимо за достъп до притежавания от тях имот, поради което и ограниченият достъп не сочи на засегнато право на собственост. Хипотетичната възможност да възникне нужда от достъп не предполага неограничен такъв чрез осигуряване на ключ от вратата към двора, а и по делото не се твърди и установява реално да е възникнала такава необходимост. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за правото на собствениците на отделно обособени обекти от сграда да се ползват от земята, доколкото това е необходимо за използването на тези обекти според тяхното предназначение, когато в акта за отстъпване на правото не е предвидено друго. Настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., с оглед правомощията си по чл. 291 ГПК, намира за правилна съдебната практика, изразена в следните решения на Върховния съд и Върховния касационен съд: р. № 2639 от 2.11.1973 г. по гр. д. № 1944/1973 г. на I-во г. о., р. № 268 от 25.05.1988 г., р. № 29 от 21.02.1995 г. по гр. д. № 888/1994 г. и р. № 850 от 17.05.2004 г. по гр. д. № 459/2003 г., трите на IV-то г. о. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, правото на собственика на постройката се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Осигуряването на това ползване във всички случаи предполага и съдействие от страна на собственика на земята, който следва да търпи определени ограничения, като при наличие на пречки от негова страна суперфициарният собственик може да осъществи правата си и по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС. Определящото обаче е това, че правата на собственика на отделен обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл. 64 ЗС, а не права на собственик, поради което незастроената част от мястото не може се ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята /например за създаване и поддържане на тревна площ и цветя и др. п./. Определянето на правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на закона и се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба. В случая се твърди, както е посочено и в мотивите към обжалваното решение, че извършените от ответниците действия препятстват ищците от свободен достъп за създаване и поддържане на тревна площ и цветя, почистване на двора, вземане на паднали предмети и ремонт на външните стени и фасадата на сградата откъм двора и съответно за ползването на двора по предназначение. Искането е ответниците да бъдат осъдени да преустановят неправомерните си действия и да осигурят на ищците достъп до двора за ползването му по предназначение и им предадат ключ от вратата към двора. Съдът не е обвързан от посочената от ищците правна квалификация, а следва сам да определи правното основание на иска. В разглеждания случай съдът е следвало да установи откъде се осъществява достъпът на ищците до собственото им ателие; да определи, с помощта на вещо лице, съответна част от мястото, обслужваща поддръжката и пълноценното ползуване на ателието съобразно нормата на чл. 64 ЗС и дали в тази част следва да се включи и вътрешният двор или част от него; ако ищците са лишени от достъп, защитата е и чрез иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени в тази част и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, т. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.