Определение № 68 от 04.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 893/2014 г.

Постъпила е молба от А. Л. А., [населено място] и А. Л. А., [населено място] за допълване на основание чл.250, ал.1 ГПК на определение № 995/15.12.2014г., постановено по т.д.№ 893/14г. на ВКС, І т.о., като твърди, че съдът не се произнесъл по касационната жалба в частта й относно обжалване на решение № 216/20.12.13г., постановено по гр.д.№ 493/13г. от Варненския апелативен съд в частта за потвърждаване на решение № 152/21.06.13г. по гр.д.№ 351/12г. на Шуменския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касаторите против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на тяхната майка М. Х. Ю.. Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] оспорва молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия І отделение констатира следното: С определение № 995/15.12.2014г., постановено по т.д.№ 893/14г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 216/20.12.13г., постановено по гр.д.№ 493/13г. от Варненския апелативен съд. В мотивите на определението съдът е посочил, че касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищците, причинени им от смъртта на техния баща Л. А. М., както и че решението в частта по претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майката на касаторите М. Х. Ю., не е обжалвано. Тази констатация е неточна. В касационната жалба касаторите са посочили, че обжалват въззивното решение в неговата „потвърдително-отхвърлителна част”. Доколкото в определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС се произнася по едно искане – за допускане или за недопускане на касационното обжалване и в конкретния случай в диспозитива на определението не е направено разграничение, че не се допуска касационно обжалване по отношение на част от въззивното решение, не са налице предпоставките за допълване на определението. От друга страна, посочването в мотивите в коя част се обжалва въззивното решение, което не съответства на изразеното в касационната жалба, обуславя наличието на предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка в определението. Съображенията в мотивите не са разграничени по отношение на въззивното решение за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на бащата и съответно от смъртта на майката на касаторите, поради което и диспозитивът на определението е общ – не е допуснато касационното обжалване на въззивния акт изцяло. По тези съображения следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в определение № № 995/15.12.2014г., постановено по т.д.№ 893/14г. на ВКС, І т.о. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд