Определение № 8960 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл., във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд «Земеделие» (ДФЗ), чрез упълномощения старши юрисконсулт Я. Кънчева, срещу Определение № 3670 от 30.07.2026 г., постановено по адм. д. № 949 по описа на Административен съд – Стара Загора, с което по искане на «Смарт Продакшънс» ООД е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/06/4/1/00763/04/01 (изх. № 07-2600/9015 от 13.07.2026 г., АУПДВ), издаден от настоящия частен жалбоподател, до приключване с влязло в сила решение на образуваното по оспорването на този АУПДВ съдебно производство по адм. д. № 949 по описа на Административен съд – Стара Загора за 2026 г. В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно поради неговата необоснованост и се иска отмяната му. Според частния жалбоподател съдът неправилно е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ – наличието на нови обстоятелства, които са се осъществили след издаването на АУПДВ, които могат да причинят на «Смарт продакшънс» ООД значителна или трудно поправима вреда. Позовава се на нерелевантността на такива, които са се осъществили преди издаването на акта. Настоява, че тези, на които се позовал съдът в обжалваното определение не представляват нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, като недоказано останало твърдението на дружеството, че предварителното изпълнение на АУПДВ ще доведе до настъпването на значителна или трудно поправима вреда за него. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд и възприетата там необходимост установяване на релевантните факти да почива на писмени доказателства, каквито не били ангажирани в случая. Моли отмяната на обжалваното определение и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба "Смарт Продакшънс" ООД я оспорва в представен по делото писмен отговор, чрез адв. Х. Василева. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Позовава се на представените към искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ документи – баланс и отчет за приходите и разходите (ОПР) на дружеството и на факта, че към датата на подаване на искането то отчита финансова загуба. Обръща внимание на размера на наличните парични средства в брой и по банкови сметки, както и на краткосрочните, и на дългосрочните задължения на дружеството. Твърди, че предвид размера на определеното с АУПДВ публично задължение - 152797,65 евро, наличните парични средства на «Смарт Продакшънс» ООД не са в състояние да покрият текущите задължения на дружеството и размера на задължението по този акт. Позовава се на многобройна съдебна практика на Върховния административен съд, както и на непропорционалността на мярката, макар допусната по силата на закона, която е възможно да доведе до «гражданска смърт» на дружеството още преди съдът да се е произнесъл по законосъобразността на АУПДВ. По изложените съображения намира обжалваното определение за правилно и моли оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, която има право и интерес от опорването, и в срока по чл. 230 АПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, в производство по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 и ал. 3 АПК, във вр. с чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), първоинстанционният съд съобразил, че с оспорения АУПДВ на настоящия частен жалбоподател е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 152797,65 евро, представляващо изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащане по Договор № BG06RDNР001-6.004-0136-С01 от 01.09.2020 г., ведно със законната лихва, съгласно чл. 18, ал. 7 от договора. Взел предвид също така, че актът е от категорията на тези, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл. 166, ал. 1 АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба и приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението му, е този по чл. 166, ал. 3, във вр. с ал. 4 АПК. Съобразил също така, че в случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди била обоснована с твърдения, че предварителното изпълнение на АУПДВ, налагащ сериозни финансови тежести на дружеството, не просто би довело до значителни финансови затруднения за него, но би го поставило в невъзможност да осъществява каквато и да е било дейност. Въз основа на представените към искането доказателства – баланс, ОПР към 30.06.2026 г., договори, фактури, платежни документи и др., съдът приел за доказано, че предварителното изпълнение на спорния АУПДВ би се явило пречка «Смарт Продакшънс» ООД да погасява задълженията си към държавата и към частни контрагенти, без това да доведе до изчерпване на паричните средства, съответно до невъзможност да продължи да осъществява стопанска дейност. Съдът се аргументирал, че значителният размер на установеното публично държавно вземане (152797,65 евро) спрямо установените приходи на дружеството от продажби за първото шестмесечие на 2026 г., е достатъчно да обоснове извод за реална възможност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на АУПДВ за неговия адресат, доколкото предварителното събиране на установеното с АУПДВ задължение би довело до невъзможност дружеството да обслужва съществуващи поети и текущи задължения, свързани с осъществяваната дейност, съответно да извършва разплащания към контрагенти. Направил извод, че последното би могло да доведе до неплатежоспособност на дружеството по смисъла на чл. 608 от Търговския закон с всички произтичащи от това възможни последици. Според съда, последните сочат на възможно настъпване на трудно поправими и значителни вреди за дружеството, които биха засегнали не само финансовото/имущественото му състояние, но и цялостно осъществяваната от него стопанска/търговска дейност. При съобразяване на изложеното, Административен съд – Стара Загора възприел становище, че възможното настъпване на такива последици от предварителното изпълнение на АУПДВ е несъвместимо с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Мотивирал се, че с оглед правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, в случая са налице условията по чл. 166, ал. 2 АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на дружеството, за да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно - административно производство с влязло в сила решение. По тези съображения приел за основателно искането и спрял изпълнението на АУПДВ № 24/06/4/1/00763/04/01 (изх. № 07-2600/9015 от 13.07.2026г.), издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. Определение е валидно, допустимо и правилно. По предписанието на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административен акт може да бъде спряно, когато са налице доказателства за евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди при положение, че не бъде спряно това предварително изпълнение. За да се произнесе по искането, първоинстанционният съд е взел предвид установените по делото релевантни факти, свързани с наличните парични средства на дружеството в брой и по банкови сметки, финансовото му състояние въз основа на представените баланс и ОПР, както и краткосрочните му и дългосрочни задължения. Въз основа на правилно установените по делото факти, обосновано на доказателствата е приетото от съда, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на спорния АУПДВ. При съобразяване значителния размер на публичното вземане по акта, финансовото положение на «Смарт Продакшънс» ООД би било съществено затруднено, дружеството трудно би управлявало своя бизнес и изпълнявало задълженията към контрагенти в случай, че бъде предприето изпълнението, което би се явило и в разрез с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна. Въз основа на доказателствата първоинстанционният съд е направил обоснован на тях извод, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ, като предстоящите задълженията по лизинговия договор след доставката на машината всъщност в конкретния случай следва да се разглеждат като нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК предвид уговорките по договора. Доказателствата, които установяват финансовото състояние на «Смарт Продакшънс» ООД, съпоставено със значителния размер на публичното задължение, обосновават извод за реалната опасност от настъпването на значително или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Ако то не бъде спряно е възможно да настъпят тежки последици, вкл. прекратяване на дейността, както е приел първоинстанционният съд, които да доведат до значителни или трудно поправими вреди за адресата на акта. Възможно е да се затрудни или парира продължаване дейността на дружеството, както и възможността да изпълнява поети и нови финансови тежести. Принципът на съразмерност по в чл. 6, ал. 2 АПК не допуска засягане правата и законните интереси на адресата на АУПДВ в по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която е издаден той. По горните съображения, не са налице сочените от частния жалбоподател пороци на обжалваното определение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ, във връзка с чл. 236 АПК, то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в настоящото производство, разноски не са дължими на частния жалбоподател. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение