Решение № 6447 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 35/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ – София-град срещу Решение № 32512 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6620/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди Решение № 1040-21-342/04.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-21-01903360/30.04.2025 г., издадени от контролен орган в същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Вал грент“ ЕООД (и предишно наименование „Валстрой груп“ ЕООД), чрез адв. И. Арсениев, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Представя писмени бележки, в които развива подробно съображенията си и с които претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.

Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени издаденото от касационния жалбоподател директор на ТП на НОИ – София-град решение, първостепенният съд е приел, че ТП на НОИ София-град, а и контролният орган по осигуряването в същото поделение неправилно са приели обстоятелството, че настъпването на временната неработоспособност на 11.11.2024 г. и постъпването на лицето на работа на същия ден са обстоятелства, които препятстват лицето да ползва осигурителните си права.

Фактическата обстановка е правилно установена, особено по отношение на релевантните за необходимата преценка факти.

Спорните елементи от фактическия състав всъщност правилно са откроени в обжалваното съдебно решение – има ли лицето В. Т. качеството на осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и възникнало ли е валидно осигурително правоотношение към 11.11.2024 г. - началото на заявеното осигурително правоотношение съвпадащо и с отпуск за временна неработоспособност, при положение че по трудовият договор лицето е нямало отработен ден.

Не е спорно обстоятелството, че със заповед на ръководителя на ТП на НОИ – София-град от 28.04.2025 г. е била извършена частична ревизия по разходите за ДОО на „ВАЛСТРОЙ ГРУП ЕООД /към настоящият момент „Вал грент“ ЕООД/ за периода 01.11.2024 г. до 31.12.2024 г., в резултат на което е бил съставен Ревизионен акт за начет /РАН/ № PA-5-21-01903301/30.04.2025 г. за причинени щети на ДОО в нарушение на чл.40, ал.1 от КСО във връзка с чл.10, ал.1 и чл.54к от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, поради некоректно декларирана информация от осигурителя в удостоверения по образци от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ за В. К. Т., за периода от 11.11.2024 г. до 24.12.2024 г., съгласно която към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск и съответното право на парично обезщетение.

Установено е, че с трудов договор № 67/08.11.2024 г. В. Т. е назначен във ВАЛСТРОЙ ГРУП ЕООД на длъжност „мениджър проекти”, при условията на непълно работно време - 2 часа дневно /10 часа седмично / и основно месечно възнаграждение в размер на 628,35 лв., считано от 11.11.2024 г. Представените от дружеството разплащателни ведомости за месец ноември 2024 г показват 0 отработени дни, 2 работни дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодател, 13 работни дни във временна неработоспособност с обезщетение от НОИ. За месец декември 2024 г. са начислени 3 дни в платен годишен отпуск и 16 дни във временна неработоспособност с парично обезщетение от НОИ. За В. К. Т. са били издадени болничен лист с № Е20240775611 за периода от 11.11.2024 г. до 24.11.2024 г. вкл. и б.л. № Е20243194300 за периода от 25.11.2024 г. до 24.12.2024 г., с месторабота „ВАЛСТРОЙ ГРУП” ЕООД. Декларирано е по реда на чл.8, ал.1 от НПОПДОО право на изплащане на паричните обезщетения за Т., с приложения № 9, като със справка от 15.11.2024 г. са попълнени данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № E20240775611, като в т.1 „Към деня на настъпване на временната неработоспособност, трудоустрояването или бременността и раждането, лицето е осигурено за съответния риск“ с посочено „да”. Също в справка от 16.12.2024 г. относно правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20243194300 също е посочено, че лицето е било осигурено за съответния риск към деня на настъпване на временната неработоспособност. За осигурителя са създадени задължителни предписания, обективирани в ЗП № ЗД-1-21-01903360/30.04.2025 г., а именно:

• осигурителя да заличи неправомерно подадените данни по чл.5, ал.4. т.1 от КСО за В. К. Т., за месец ноември 2024 г. с код за вид осигурен “04”.

• да коригира подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО за В. Т. с Декларация обр.1 за месец декември 2024 г. с код за вид осигурен “04” с отразяване на първи ден в осигуряване - 27, 3 отработени дни с осигурителен доход на 99.01.лв., 2 часа дневно.

• да коригира подадените приложения № 9 към чл.8, ал. 1 от НПОПДОО по б.л. № Е20240775611 за периода от 11.11.2024 г. до 24.11.2024 г. вкл. и б.л. № Е20243194300 за периода от 25.11.20254 г. до 24.12.2024 г., в които да се отрази, че лицето не е осигурено за риска и да се попълнят 0 работни дни за изплащане на парично обезщетение.

От приобщената справка от Регистъра на трудовите договори на НОИ във връзка с подадените уведомления за сключени и прекратени трудови договори с Т. се установява трудов договор с „ВАЛСТРОЙ ГРУП” ЕООД сключен на 08.11.2024 г. и прекратен на 16.01.2025 г. През този период се установява и друг трудов договор на лицето с дружеството „Сентра“, сключен на 16.08.2024 г. и прекратен на 16.01.2025 г., но същият не е бил анализиран от административния орган. Реализираните от Т. права за парично обезщетение във връзка с временна нетрудоспособност също не са били анализирани от административния орган.

Задължителните предписания са били обжалвани от дружеството, като с Решение № 1040-21-342 от 04.06.2025 г. жалбата е оставена без уважение с аргумент, че след като в рамките на извършвана ревизия по разходите на ДОО е констатирано нарушение, контролният орган е длъжен да издаде предписания на осигурителя за неговото отстраняване. Развити са мотиви, че за да е осигурено лицето, едно от условията, на които трябва да отговаря, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО; не съществува идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение, като наличието на трудово правоотношение в повечето случаи обуславя възникване на осигурителното правоотношение, но за да е налице такова, лицето следва да упражнява трудова дейност, за която му се дължи възнаграждение, респ. осигурителни вноски. Към жалбата срещу задължителните предписания от страна на дружеството е бил представен Протокол за постъпване на работа към трудов договор №67/08.11.2024 г., с който е удостоверено, че на 11.11.2024 г. служителят е постъпил на работа, като е получил от работодателя екземпляр от трудовия договор, длъжностна характеристика и копие от справка на НАП за заверено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, от което е видно, че трудовия договор е регистриран в НАП.

В хода на съдебното дирене пред първостепенният съд е бил разпитан като свидетел Д. Б., “мениджър проекти” във “Валстрой груп“ ЕООД към въпросния период, който е свидетелствал, че Т. е бил назначен по трудов договор на два часа и на 11.11.2024 г. се е явил на работа, като работното му време е било от 18.00 до 20.00 часа; твърди, че е виждал Т. въпросния ден, но не е разбрал за злополуката с него. Свидетелят Б. посочва, че по същото време Т. има и основен трудов договор в часовия диапазон от 08.00 ч. до 18.00 ч. с дружество, на което Б. е управител – „Сентра“ ЕООД. От дадените показания първостепенният съд е направил извод, че не може да се установи категорично точно в кой момент на деня Б. е видял Т., при условие, че е възможно това да е било и за времето на основния трудов договор.

Настоящият състав счита, че при тази фактическа обстановка не могат да се направят обосновани изводи за наличие на отрицателните предпоставки за възникването на осигуряване за лицето. Разпоредбата на чл.10, ал.1 КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. С § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е въведена легална дефиниция на понятието „осигурено лице“, съгласно която същото е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и чл.4а1, ал.1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т. 1 - 3 и 5. Според административния орган, към деня на настъпване на временната неработоспособност на Т., лицето е нямало качеството осигурено лице по см. на чл.10, ал.1, поради невъзникнало основание за осигуряване – не е доказано според административният орган започване упражняване на трудова дейност от страна на Т..

Върховният административен съд многократно се е произнасял по този въпрос, като е приел че като защитими могат да се приемат само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, а за да възникнат е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение /така в Решение № 7777 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 254/2023 г. на Върховен административен съд, Решение № 7738 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 8917/2022 г. на Върховен административен съд и Решение № 3202 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 8667/2022 г. и много други на Върховен административен съд /. В случаите на трудово правоотношение изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ).

В разглеждания казус по делото на АССГ на л.38-л.43 са представени заверено от ТП на НОИ - София град фотокопие на сключен трудов договор № 67 от 08.11.2024 г. между В. К. Т. и „ВАЛСТРОЙ ГРУП“ ЕООД, в който са вписани съществените обстоятелства по договора, вкл. и деня (11.11.2024 г.), в който работникът следва да постъпи на работа и да започне ефективно изпълнение на трудовите си задължения по договора, длъжностна характеристика за работата, както и Протокол за постъпване на работа от 11.11.2024 г. /л.28/, в който е вписано, че работникът е постъпил на работа в дружеството на 11.11.2024 г., като е получил от работодателя, екземпляр от трудовия договор, длъжностна характеристика и копие от справка от НАП за заверено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, което на практика според чл.63, ал.4 КТ означава, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор. Оттук следва и изводът, че осигуряването за Т. е възникнало по смисъла на чл.10, ал.1 КСО на 11.11.2024 г. Липсва нормативно изискване лицето да е и работило един ден. При валидно сключен договор и възникнало трудово правоотношение Т. може да се ползва от правата си по КТ и по КСО, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение.

Твърденията на административният орган за обратното са останали недоказани в хода на административното производство. На първо място като аргумент за невъзникване на осигурителното правоотношение административният орган е посочил подадените в декларация обр. 1 данни от осигурителя, в които за м. ноември 2024 г. е отразен период на осигуряване от 11-то число с нула отработени дни. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на отработен ден само по себе си не е обстоятелство, от което да се направи извод, че В. Т. не е започнал трудовата си дейност на 11.11.2024 г. Въведените в тази посока възражения, включително и в касационната жалба на административния орган, са останали недоказани в производството. Във възраженията си ТП на НОИ – София-град е посочил, че задължително болничният лист е следвало да бъде издаден от 12.11.2024 г., предвид разпоредбата на чл.9 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, според която отпускът за временна неработоспособност започва задължително от следващия календарен ден, след като е временната неработоспособност е била констатирана в деня, в който лицето е било на работа. В тази връзка обаче, осигурителният орган не е събрал достатъчно доказателства в хода на проведеното административно производство, за да докаже това си твърдение. В настоящият случай не може да бъде конкретно установен часа на явяване пред органите на медицинската експертиза, предвид наличието в преписката единствено на болнични листове, от които може да бъде установена само датата на явяването на осигуреното лице. Такова доказване е могло да бъде осъществено по реда на чл.36, ал.6 АПК, като водещият производството орган по своя инициатива да изиска доп. доказателства във връзка с издадения болничен лист, от които да направи обоснован извод дали лицето се е явило пред органите на медицинската експертиза преди или след началото на установеното в договора работно време. Такива доказателства например са могли да бъдат съответните амбулаторни листове към издадените болничен лист. Всъщност, съгласно чл.7 ал.1 от Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им за осигурителния орган служебно е била достъпна необходимата релевантна информация от регистъра, поддържан от НОИ, чрез която да се установи кога лекарят, издал БЛ чрез предоставяната от НОИ уеб-услуга, е инициирал автоматичното генериране на уникалния номер на болничния лист, т. е. да се установи по този начин и момента на най-ранното му съществуване в правния мир.

На следващо място, въпреки направените от осигурителния орган възражения във връзка с издадените болнични листове, няма доказателства последните да са били оспорени. Касаторът не е оспорил и обективно доказаното състояние на временна неработоспособност. Така, при липсващи доказателства относно часа на явяване и при липса на оспорване на болничните листове, възраженията на осигурителния орган в тази връзка се явяват неоснователни. Следва да се посочи също, че макар по делото да има представена справка за всички подадени уведомления от регистъра на трудовите договори за лицето, от която се вижда, че освен трудово правоотношение с „ВАЛСТРОЙ ГРУП“ ЕООД, през същия период (и конкретно на 11.11.2024 г.), лицето е било страна и по основно трудово правоотношение със „Сентра“ ЕООД, което обстоятелство също не е изследвано от административния орган. Не става ясно както какво е било работното време на Т. във връзка с този договор, като единствено от свидетелските показания на Б. се установява, че Т. е работил на пълен работен ден от 09:00 ч. до 18:00 ч. За този период лицето е получило парично обезщетение и във връзка с това правоотношение, което се потвърждава и от представената в първата инстанция справка за получени суми /л.76/, а като основание за това са посочени други издадени болнични листове за същите периоди.

С оглед изложеното е неприложима законовата фикция, по силата на която трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. По време на законно ползвания отпуск за временна неработоспособност работникът е осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение, поради което жалбата на директора на Териториално поделение на НОИ – София-град следва да се отхвърли, като неоснователна.

По разноските.

С оглед изхода, разноски се дължат на „Вал грент“ ЕООД, които се констатираха да са в размер на 450 евро за осъществената защита от адвокат в тази инстанция. От противната страна се прави възражение за прекомерност, което обаче направено само формално, а съгласно чл.78 ал.5 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, съдът може само по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Или това възражение така, както е направено, не може да бъде уважено. С оглед на това НОИ следва да заплати на дружеството посочената сума.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,