Определение № 194 от 31.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1340/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от страните в производството срещу определение, постановено на 27. 01. 2014 г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-б въззивен състав по гр.д. № 12727 по описа на съда за 2012 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено постановеното по делото решение от 27. 06. 2013 г. в частта за разноските. Съдът, след като се запозна с материалите по делото и с тези в т.д. № 1347 по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. за 2014 г. с предмет касационно обжалване на въззивното решение, допълнено с обжалваното определение установи, че по предметът на частните жалби, с които ВКС е сезиран и по които е образувано настоящото частно търговско дело, се съдържа произнасяне с влязлото в сила, като необжалваемо определение № 213, постановено на 25. 03. 2015 г. по т.д. № 1347 по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. за 2014 г. При така установеното, предметът на настоящото частно производство е изчерпан с постановеното по т.д. № 1347 по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. за 2014 г. определение по чл. 288 от ГПК, с което поставеният за разглеждане и в настоящото производство спорен въпрос е вече разрешен с влязъл в сила, окончателен съдебен акт. Повторното произнасяне по същия предмет – законосъобразността на определението от 27. 01. 2014 г. по гр.д. № 12727 по описа на СГС за 2012 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, и по съществото на заявените с частните жалби, по които е образувано настоящото дело искания е недопустимо, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение