Определение № 96 от 11.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1110/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.

Образувано е по две частни жалби от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на осъдителното въззивно решение № 12034 на Софийския апелативен съд, ГК, 14-и с-в, от 2,9.ІХ.2020 г., постановено по гр. дело № 880/2020 г.

1./ Частната жалба с вх. № 30194 от 11.01.2021 г. на общия процесуален представител на въззиваемите /ищците/ К. Х. И., Х. К. И. и Е. П. Б., а именно адв. Е. Д. М. от САК, е подадена против онази част от определение № 12089 на Софийския апелативен съд, ГК, 14-и с-в, от 15.ХІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 880/2020 г., с което е била оставена без разглеждане молбата на този адвокат (с вх. № 74654 от 6.Х.2020 г.) за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 12034/29.ІХ.2020 г. в частта му за разноските: посредством увеличаване на размера на присъденото му по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение от 4 730 лв. – на 6 390 лв. /или с още 1 660 лв./.

Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС, адвокатът настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който искането му за увеличение на дължимия хонорар да бъдело удовлетворено, като му се присъдят допълнително 1 660 лв. над определеното от въззивната инстанция негово възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Инвокира се довод, че точно този специален ред дерогирал изискването по т. 9 на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. за предварително представяне на списък по чл. 80 ГПК, като условие за допустимост на искане за изменение на съответното съдебно решение в частта му за разноските.

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по частната жалба „Застрахователно акционерно дружество – ОЗК-Застраховане“ АД-София /ЕИК / писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС, претендирайки за потвърждаването му - като законосъобразно.

2./ Съответно частната жалба на ответното по преките искове „Застрахователно акционерно дружество – ОЗК-Застраховане“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена от неговия процесуален представител по пълномощие от САК (с вх. № 31299/11.ІІ.2021 г.) е срещу останалата част на същото въззивно определение: за оставянето без уважение на молбата на този застраховател с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 12034/29.ІХ.2020 г. в частта за разноските, с която застрахователят е бил осъден да заплати на – по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и във вр. чл. 78, л. 1 ГПК – адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на тримата ищците /т.е. на въззиваемите по делото пред САС/ сума в размер на 4 730 лв. (четири хиляди седемстотин и тридесет лева).

Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното в тази му част определение на въззивния съд, застрахователят настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че след като още преди постановяване на осъдителното въззивно решение по спора, застрахователят е превел на всеки от тримата ищци /с платежни нареждания от датите 20.VІІ.2020 г., 23.VІІ.2020 г. и 3.VІІІ.2020 г./ суми в размер на 87 905.84 лв. на Е. П. Б., както и по 100 000 лв. на Х. и К. И., всички те са престанали да имат качеството „материално затруднени лица“ - по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Поради това, че така било отпаднало основанието да им бъде оказване безплатна правна помощ, застрахователното дружество незаконосъобразно било осъдено да заплати на пълномощника им адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадени от процесуалния представител по пълномощие на надлежни страни /респ. легитимиран пълномощник на такава страна/ във въззивното производство пред САС, както частната жалба на адв. Е. Д. М. от САК /с кантора в [населено място]/, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.

1./ По частната жалба на процесуалния представител на ищците:

Разгледана по същество тази ЧЖ е неоснователна.

Изрично ще следва да се отбележи, че нейният предмет е ограничен само до диспозитива на атакуваното определение на САС за оставянето без разглеждане на искането за изменение на въззивното решение в частта му за разноските – не и спрямо изложеното в мотивите към този съдебен акт допълнително съображение за неоснователност на искането по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК по същество.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е императивна и предвижда, че в случаите по ал. 1 на същия законов текст, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ и съдействие /вкл. на материално затруднени лица/ и ако насрещната по спора страна е осъдена за разноски, то този адвокат има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съответния по степен съд „в размер не по-нисък от предвидения“ в Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това директно означава, че с оглед преценка за конкретната правна и фактическа сложност на делото решаващият съд може да определи и по-висок размер на дължимия адвокатски хонорар, вкл. и в хипотезата на предварително заявено насрещно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В оставената без разглеждане молба на адв. Е. Д. М. от САК (с вх. № 74654/6.Х.2020 г.) е поддържано твърдение, че предвид пълната неоснователност на въззивната жалба на застрахователя ответник по трите субективно съединени преки иска на И. и Б., неправилно бил определен материалния им интерес във въззивното производство пред САС. В тежест на пълномощника, претендиращ да му се присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е било посочването на този материален интерес и относимото към него правило от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в съответната негова редакция към датата на приключване на устните състезания пред състава на САС. Номинално това е следвало да стане не иначе, а чрез представяне на списък по чл. 80 ГПК за дължимия на М. адвокатски хонорар. Именно съществуващата зависимост между регламентирано и надлежно упражнено право, определя допустимост на действието, когато те са в съответствие, а когато е налице несъответствие между тях - недопустимост. В този смисъл са и задължителните за съдилищата в Републиката разяснения, дадени с т. 9 от ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г.

2. По частната жалба на ответното по уважените срещу него преки искове „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД-София:

Разгледана по същество и тази частна жалба е неоснователна.

Съгласно общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Не е спорно между страните по делото, заведено по субективно съединените три преки иска срещу застрахователя настоящ частен жалбоподател, че ищците Х. и К. И., както и Е. П. Б., са имали свой общ процесуален представител по пълномощие от САК, видно от приложените към исковата им молба и намиращи се на лист 9 от досието на първоинстанционното дело /гр. дело № 273/2018 г. по описа на Софийския ОС/ адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, подписани на датата 8.Х.2018 г. Видно е от клаузата по т. ІІІ на последния, че между страните по същия няма договорено адвокатско възнаграждение, а е предвидено защитата да се осъществява безплатно, включвайки както и изготвяне на искова молба, така и процесуално представителство „по дело срещу ЗАД ОЗК-Застраховане АД“. Съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Следователно меродавно е обстоятелството, че към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие тримата ищци са имали материални затруднения, относно което тяхно положение е било формирано съгласие с процесуалния им представител адв. Е. Д. М. от САК да поеме защитата им по делото срещу търговеца настоящ частен жалбоподател безплатно: „на основани чл. 38 ЗА“. Ето защо, междувременно настъпилото видимо подобряване на материалното състояние на И. и Б. през лятото на 2020 г. е обстоятелство, явяващо се ирелевантно за отговорността на осъдения да им плати обезщетения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застраховател. В заключение, като правилен /обоснован и законосъобразен/ ще следва да бъде споделен решаващия правен извод на въззивния съд в атакуваната част от определението му от 15.ХІІ.2020 г., че доколкото след 3.VІІІ.2020 г. между страните по договора за правна и защита и съдействие не имало предоговаряне на условията, при които им се оказва адвокатска правна помощ, то – съгласно чл. 78, ал. 21 ГПК - задължението на застрахователното дружество ответник е неизменно по своето основание и размер.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение