Решение № 7839 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по две касационни жалби – на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково (със седалище в гр. Хасково, на бул. „България” № 85) и на М. М. П. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Харманли, на [улица]) против решение № 6064 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 885 по описа за 2025 г. на Административен съд – Хасково в неблагоприятната за всеки от касационните жалбоподатели част. С касационната жалба на М. П. е отправено искане по чл. 176а, ал. 4 АПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Искането е адвокатското възнаграждение за оказана на ищеца от адв. Г. Р. Георгиева безплатна адвокатска помощ за първоинстанционното производство да бъде присъдено в заявения размер от 1300.00 лв. Касаторът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково (ОД на МВР – Хасково) обжалва първоинстанционния съдебен акт в осъдителната част, вкл. в частта на присъдените разноски за адвокатски хонорар. Релевира неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му в посочената част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявената от М. П. против ОД на МВР – Хасково искова претенция за неимуществена обезвреда бъде изцяло отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатски хонорар над минималния такъв за административни дела с определен материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът по първата касационна жалба – М. М. П. я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на решението в обжалваната част. Претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за касационното производство. Касаторът М. М. П. обжалва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част. Релевира неговата неправилност, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му в посочената част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което бъде уважена изцяло предявената от него против ОД на МВР – Хасково искова претенция. Претендира присъждане в полза на защитаващия го в настоящото производство адвокат на адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ. Ответникът по втората касационна жалба – ОД на МВР – Хасково не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на ОД на МВР – Хасково е частично основателна, а касационната жалба на М. П. е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР – Хасково е осъдена да заплати на М. М. П. сума в размер на 2000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменена, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000132 от 25.08.2024 г., издадена от Ж. П. Ж., на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение искът за неимуществена обезвреда, предявен от П. против ОД на МВР – Хасково, е отхвърлен в останалата му част, над присъдената сума до пълния предявен размер от 10000.00 лв. Наред с това ОД на МВР – Хасково е осъдена да заплати на адв. Г. Р. Георгиева от Адвокатска колегия – Хасково сумата от 1300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по делото адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), а ищецът е осъден да заплати на ответния орган – 90.00 лв. разноски по делото. Производството по адм. дело № 885/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково е образувано по искова молба на М. М. П., предявена против ОД на МВР – Хасково, за осъждането на ответния административен орган да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания (чувство на безпомощност, отчаяние, стрес, затваряне в себе си) и битов дискомфорт в размер на сумата от 10000.00 лв., причинени му от отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000132/25.08.2024 г., издадена от Ж. П. Ж., на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000132/25.08.2024 г., издадена от Ж. П. Ж. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково (л. 7 от първоинстанционното дело), на М. М. П. е наложена Принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил за срок от 183 дни. С решение № 2490 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 803 по описа за 2024 г. на Административен съд – Хасково процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е отменена, като незаконосъобразна. Съдебното решение, като неподлежащо на касационен контрол, е влязло в сила на датата на неговото постановяване, а именно на 17.03.2025 г. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. П. Г. – баща на ищеца и М. В. В. – негов приятел. Съдът е преценил допустимост и частична основателност, до присъдения размер от 2000.00 лв., на предявения от П. против ОД на МВР – Хасково иск за неимушествена обезвреда. Обосновал се е, че ищецът е доказал кумулативното наличие по делото на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за вреди – незаконосъобразен индивидуален административен акт, заради постановяването на който ищецът е бил в невъзможност да си служи със собствения му лек автомобил за срока на наложената Принудителна административна мярка, поради което е изпитал емоционален дискомфорт, изразяващ се в безпокойство, притеснение, страх и безпомощност, чувство на отчаяние, стрес и загуба на желание за социални контакти, а така също битово неудобство – затруднения в нормалното ежедневие. Приел е, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000132 от 25.08.2024 г., издадена от Ж. П. Ж. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково правата на ищеца са били ограничени, доколкото същият е бил лишен от възможността да ползва собственото си имущество за периода на действие на отменената, като незаконосъобразна, Заповед. Кредитирал е показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни и безпротиворечиви. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се е позовал на критерия за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съобразявайки конкретните обстоятелства по казуса – естеството на незаконосъобразния административен акт, характера, интензитета и времетраенето на негативните преживявания. Уважил е предявения от П. иск до присъдената сума от 2000.00 лв. и го е отхвърлил в останалата му част до пълния претендиран размер от 10000.00 лв. Уважил е също акцесорната претенция за лихва. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно в частта, в която ОД на МВР – Хасково е осъдено да заплати на адв. Г. Р. Георгиева от Адвокатска колегия – Хасково сумата от 1300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по делото адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В обжалваната част, в която искът за неимуществена обезвреда е уважен до размер от 2000.00 лв. и е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10000.00 лв. решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Обоснован на събраните по делото доказателства е формираният от първоинстанционния съд извод за частична основателност на предявената от П. против ОД на МВР – Хасково искова претенция за неимуществени вреди. Налице са всички елементи от сложния фактически състав по ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответника за вреди, поради което правилно решаващият състав на Административен съд – Хасково е уважил иска за неимуществена обезвреда до присъдената сума от 2000.00 лв. Доколкото с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000132 от 25.08.2024 г., издадена от Ж. П. Ж., на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, е отменена, като незаконосъобразна, е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Свидетелските показания установяват и действително претърпени от ищеца неимуществени вреди – конкретни негативни преживявания и битов дискомфорт, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. Заради временното прекратяване на регистрацията на личния автомобил на П., той е бил лишен от възможността да го ползва над 6 месеца, което действие на принудителната административна мярка му е причинило емоционален дискомфорт – чувство на безпомощност, отчаяние, стрес и затваряне в себе си и е довело до битови несгоди, тъй като е засегнало трудовата дейност на лицето в Германия, до където той не е можел да пътува, респ. да изкарва прехраната си, и е променило ежедневието му и поведението му в свободното време. Има и родител-земеделец в [населено място], на който П. е помагал в работата му. Заради неправомерно наложената му принудителна административна мярка по дерегистрация на автомобила обаче ищецът не е могъл да оказва съдействие на баща си. Налице са предпоставките за обезщетяване на П., както правилно е преценил първоинстанционният съд. По размера на присъденото обезщетение: Неоснователни са оплакванията на касационните жалбоподатели за неправилно приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд намира, че присъденият размер от 2000.00 лв. обезщетение за претърпени от П. емоционални страдания и битов дискомфорт не е завишен или занижен и отговаря на критерия за справедливост по посочената норма. Установените факти и обстоятелства по конкретния казус не обосновават обезщетение в по-нисък или по-висок размер от присъдения от първоинстанционния съд, защото последният е съобразил характера на увреждането, сравнително краткия период на търпене на вредите, вида на засегнатите блага, обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и интензитета на изживените емоционални страдания, така както са доказани от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Правилно е съобразил също, че негативните емоционални изживявания на П. не са довели до значително или трайно увреждане на психическото му състояние. Размерът на присъденото обезщетение е в съответствие и с присъжданите обезщетения по аналогични казуси. Несъстоятелно е възражението на ищеца и касационен жалбоподател във връзка с привързаността му към личния автомобил, чиято регистрация е временно прекратена с наложената принудителна административна мярка. Това обстоятелство правилно не е отчетено от първата инстанция при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. От една страна, с оглед посоченото в касационната жалба, че автомобилът на ищеца е „най-скъпото нещо, което притежавал“ и че се грижел за него, като „за живо същество“, и устновеното от свидетеля В., че колата „е на сърце“ на П. („Виждал съм го да си седи в колата и да си гледа в телефона, вместо да стои вкъщи, тои седи в колата.“), привързаността на П. към личния му автомобил прекъсва изискуемата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ причинно-следствена връзка, а от друга – вещевата привързаност към личния автомобил не може да се характеризира като морална вреда, емоционално страдание, увреждане на физическото или психическото здраве, т.е. не се касае за накърнено благо, подлежащо на обезщетяване. По изложените съображения, решението, предмет на контрол, следва да бъде потвърдено в частта му, в която предявеният от П. против ОД на МВР – Хасково иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 2000.00 лв. и е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10000.00 лв. Решението обаче следва да бъде отменено в частта му, в която на адв. Г. Р. Георгиева от Адвокатска колегия – Хасково е присъдена сума за адвокатско възнаграждение за осъществена по делото адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. над 260.00 лв. В тази част решението е постановено в противоречие на приложимите материалноправни разпоредби – чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая съдът е преценил, че адвокатският хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ следва да бъде определен в минималния размер за административни дела без материален интерес, съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, във вр. с чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв. в относимата редакция на разпоредбата, т.е. в размер от 1300.00 лв. Не го е изчислил обаче пропорционално на уважения интерес, каквото изискване се съдържа в нормата на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ. Изчислено по този начин, възнаграждението, което следва да се присъди в полза на адв. Георгиева, е в размер на евровата равностойност на 260.00 лв. или 132.94 евро. По искането на М. М. П. за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските: Искането е адвокатското възнаграждение за оказана на ищеца от адв. Г. Р. Георгиева безплатна адвокатска помощ за първоинстанционното производство да бъде присъдено в заявения размер от 1300.00 лв. Същото е допустимо, но е неоснователно, защото съдът от първата инстанция е определил това възнаграждение в съответствие със заявеното от страната за осъществяването му и съобразно посочения в списъка по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (л. 30 от първоинстанционното дело) размер. Присъдено е това, което е претендирано, поради което липсва основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. По разноските пред настоящия съд: С оглед изхода на спора, претенциите на страните за разноски се явяват неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд,