Определение № 4866 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3801/2024 г.

ВАСВторо отделение17.04.2024 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Пикант“ ООД с вх. № 5568/5.4.2024г. по описа на ВАС, срещу Заповед № РД–02–14 -2200 от 3.9.2012г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, поправена със Заповед № РД–02–14-887 от 16.9.2013г. на министъра на регионалното развитие с която е одобрен Общ устройствен план /ОУП/ на община Варна - окончателен проект и Правила и нормативи за прилагането му, заедно с текстови и графични части в частта за територията, в която попада ПИ идентификатор № 10135.3513.468 КККР на Варна. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3801/2024г. по описа на Върховния административен съд. Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС с частна жалба, в седемдневен срок от уведомяването на страните. Да се уведомят жалбоподателя и административния орган. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на „Пикант“ ООД, срещу Заповед № РД–02–14 -2200 от 3.9.2012г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, поправена със Заповед № РД–02–14-887 от 16.9.2013г. на министъра на регионалното развитие с която е одобрен Общ устройствен план /ОУП/ на община Варна - окончателен проект и Правила и нормативи за прилагането му, заедно с текстови и графични части в частта за територията, в която попада поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 10135.3513.468 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на Варна, собствен на дружеството. С жалбата се иска отмяна на посочената заповед, в частта относно цитирания поземлен имот, тъй като с предвижданията на плана имотът бил отреден за озеленяване, от одобряването на плана са изминали повече от десет години и в този срок не е започнала процедура за отчуждаване. П тези причини жалбоподателят счита, че е налице хипотезата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ. Ответният административен орган, в съпроводителното писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени на съда, изразява становище за недопустимост на жалбата. Иска оставянето й беиз разглеждане и прекратяване на съдебното производство. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за недопустима. С Решение № 14 от 15.10.2020г. на Конституционния съд по к. д. № 2/2020г., обн. ДВ бр. 92 от 27.10.2020г., е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ, изключваща възможността за обжалване на ОУП и на техните изменения. Съобразявайки се с посоченото решение на Конституционния съд, законодателят е предприел законодателна промяна, плод на която е новата разпоредба на ал. 12 на чл. 127 ЗУТ (ДВ, бр. 16 от 2021г.), допускаща обжалването на ОУП по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. На въпроса създаването на тази нова алинея, позволява ли обжалването на добили стабилитет общи устройствени планове, следва да се отговори отрицателно. Липсва норма която да й придава обратно действие на чл. 127, ал. 2 ЗУТ. Следователно, общите устройствени планове подлежат на обжалване занапред от момента на влизане в сила на чл. 127 ал. 12 ЗУТ. Съгласно чл. 151 ал. 2 изр. последно от Конституцията на Република България „Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила, т.е. решението на Конституционния съд действа занапред. Съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗНА „Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба“, т.е. законодателят има правомощие да придаде такова обратно действие, което обаче в случая с приемането на чл. 127 ал. 12 ЗУТ, той не е строил като не е предвидил такова и с преходна норма в закона. Според чл. 22 ал. 2 от Закона за Конституционния съд ЗКС „Актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат“, като неприлагането им е занапред във връзка с посочената по – горе разпоредба на чл. 151 ал. 2 изр. последно от Конституцията на РБ. Това тълкуване съответства и на тълкуването, дадено в решение № 3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд по к.д. № 5/2019г., според което „Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“. В посоченото решение на КС на РБ е прието, че „По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага“, настоящият случай обаче не е такъв, тъй като е налице влязъл в сила административен акт и не е налице висящо правоотношение. В заключение - решението на КС и новото правило на чл. 127 ал. 12 ЗУТ - нямат обратно действие спрямо вече одобрен и влязъл в сила ОУП, в случая през 2013г. /В този смисъл определение № 1375 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1014/2023 г., II о., определение № 5985 от 16.06.2022г. по адм.д. № 3250/2022г. на петчленен състав на ВАС; определение № 6475 от 29.06.2022г. по адм.д. № 3251/2022г. на ВАС; определение № 1681 от 22.02.2022г. по адм.д. № 1474/2022г. на ВАС, Определение № 9903 от 7.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2022 г. и редица други/. Жалбата се явява недопустима поради липса на годен за обжалване акт. За пълнота на изложението, с оглед позоваването на жалбоподателя на нормата на чл. 208, ал. 1 ЗУТ, следва да се отбележи, че пътят към целения резултат, преминава, през иницииране на производство за изменение на влезли в сила устройствени планове. Така мотивиран и на основание чл. 159, т.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

11