Решение № 51 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2018 г.

Решение № 51 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 4755/12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 9871/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № Р-22002216005112-091-001/27.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1110/14.07.2017 г. на същия директор в потвърдената част на ревизионния акт относно установени на В. Александрова с ЕТ "В. Александрова" - [населено място] задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 331,29 лв., за 2011 г. в размер на 786 лв. и за 2013 г. в размер на 927 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел, че не е налице несъответствие между получените доходи от Александрова и направените от нея разходи, като тези мотиви на съда изцяло се основават на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В касационната жалба се излагат възражения срещу използвания от вещото лице метод, с който е направена съпоставката между доходи и разходи, както и че той е в противоречие с утвърдената съдебна практика. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал финалните суми, отразени в заключението на вещото лице и е приел, че не е налице установения с ревизионния акт недостиг. Тези изводи на съда според касатора са изцяло немотивирани и не са анализирани механизма и начина, по който са определени задълженията в ревизионния акт, като по този начин съдът не е изпълнил задължението си по чл. 160, ал. 1 ДОПК като съд по същество, а механично е преписал и възприел констатациите на съдебно-счетоводната експертиза. Неправилно според касатора съдът е определил данъчната основа съгласно чл. 48 ЗДДФЛ за отделните ревизирани периоди отново въз основа на заключението на вещото лице, включвайки в графа приходи постъпленията по банковите сметки за ревизираните години, като по същия начин са определени и разходите по банковите сметки и към тях са прибавени разходите за издръжка и при извършена съпоставка на така получените приходи и разходи по години вещото лице, респ. съда са констатирали, че не е налице недостиг на парични средства. В касационната жалба се излагат доводи, че съпоставката следва да се извърши в годишен аспект за всеки отделен период, обхващаш от ревизията, като резултатът за всяка от ревизираните години следва да се формира като към наличните парични средства (в брой и по банкови сметки) в началото на данъчния период се прибавят постъпленията за периода и се извадят разходите и наличните парични средства (в брой по банкови сметки) в края на периода. Това не е прието от съдебния състав и затова касационният жалбоподател твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и подлежи на отмяна. Обжалва се решението и в частта за разноските, въпреки изричното оспорване от касатора (ответник в първоинстанционното производство) за прекомерност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на ответника по касация срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. М. Василева. Ответникът по касационната жалба В. Александрова с ЕТ "В. Александрова" - [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Димитров, преупълномощен от адв. В. Волева, я оспорва по съображения, подробно мотивирани в депозирания по делото писмен отговор, както и моли за присъждане в полза на тази страна направените разноски за настоящето касационно производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитирания по-горе ревизионен акт за установените на В. Александрова задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 331,29 лв., за 2011 г. в размер на 786 лв. и за 2013 г. в размер на 927 лв. и съответните лихви първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от приходните органи обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като този си извод съдът е обосновал със заключението на съдебно -счетоводната експертиза. В решението си съдът е приел, че приходните органи по време на ревизията са установили, че през ревизираните години жалбоподателката в качеството й на ЕТ е получавала стоки от доставчици и е увеличена годишната данъчна основа с печалбата от неотразените от нея покупки и съответно продадените впоследствие стоки. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че не е налице недостиг на парични средства на ревизираното лице и е направен извод, че на годишна база няма превишение на разходите над приходите. Според съда въз основа на заключението на вещото лице не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради неустановяване на укрити приходи, нито е налице недостиг на средства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Изводът на съда въз основа на експертизата е, че не е следвало да се извърши промяна на данъчната основа за 2009 г., 2011 г. и 2013 г. поради липса на основания по чл. 122, ал. 1 във връзка с чл. 17 ЗДДФЛ. Обжалваното решение е неправилно постановено. С ревизионния акт на ревизираното лице като ЕТ "В. Александрова" са определени задължения за ДДС поради неотчетени фактури от 16 бр. доставчици във връзка с дейността й и стопанисването на аптека за периода от 01.12.2009 г. до 31.12.2012 г., но при осъществяването на административния контрол ревизионният акт в тази му част е отменен с решението на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. С ревизионния акт са определени годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността като едноличен търговец на В. Александрова, но и в тази част актът е отменен от решаващия орган. Със същото решение при административното обжалване на ревизионния акт е изменен в частта за определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на физическото лице В. Александрова за 2011 г. като от 1 014,60 лв., е установен данък в размер на 786 лв., за 2013 г. е изменен от 1 502 лв. на 927 лв., а е потвърден за 2009 г. в размер на 2 331,29 лв. Първоинстанционният съд при постановяване на решението, предмет на съдебен контрол от настоящата касационна инстанция е обсъждал неотчетените от ЕТ "В. Александрова" фактури от доставчици във връзка със стопанисваната от нея аптека, без да съобрази, че тази част не е предмет на обжалване по съдебен ред предвид постановеното от решаващия орган решение. По-нататък с решението си съдът се е позовал само на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да направи собствени изводи относно оспорената част от ревизираната в качеството й на физическо лице. Съдът не е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и изготвения в ревизионния доклад паричен поток за всяка една от ревизираните години за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ предвид данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ. В тази връзка основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът механично е преписал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а не е направил собствени изводи. Правилно в касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът е следвало да извърши проверка на установените по делото доходи и разходи и да ги съпостави за всеки един от ревизираните периоди и въз основа на това да определи общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за всеки един от данъчните периоди в годишен аспект, а не изцяло за трите ревизирани години, както е сторило вещото лице. Предвид изложеното основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че обжалваното решение не съдържа собствени мотиви, а е възприето изцяло заключението на вещото лице, без да се обсъжда изготвения в хода на ревизията паричен поток за всяка една от ревизираните години, не е извършен анализ на този поток поотделно и изводите на съда, че не е налице недостиг на средства, без да са изложени конкретни мотиви. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед изложените по-горе мотиви и като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд, София-град за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови решение по същество след преценка на всички доказателства по делото и анализ на изготвените парични потоци от ревизията за 2009 г. 2011 г. и 2012 г. и съобразяване с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при административното обжалване на ревизионния акт за посочените периоди. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските. Относно разноските за настоящата касационна инстанция, на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционния съд с оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение