Решение № 3485 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2020 г.

Решение № 3485 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Б. срещу решение № 4803 от 08.09.2020 г. по адм. дело № 577/2020 г. на Административен съд – София град. С обжалваното решение Административен съд – Софи град е отхвърлил жалбата на В. Б. срещу заповед № ЧР-03-122/22.11.2019 г. на министъра на правосъдието, с която оспорващият е временно отстранен от заеманата длъжност – инспектор ІV степен (социална дейност и възпитателна работа) в затвора в гр. София и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че съдът не се е произнесъл по всички наведени от него съображения и основания за незаконосъобразност на оспорената заповед, както и че не е съобразил релевантното за спора решение № 10 по к. дело № 4/2017 г. на Конституционния съд. Счита, че съдът неправилно е отказал да съобрази свидетелските показания, дадени в производството по оспорване на издадената заповед за дисциплинарното му уволнение, при което е достигнал до погрешни изводи за законосъобразност на отстраняването му от заеманата длъжност. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение, както и оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна, че със заповед № ЧР-03. 121/22.11.2019 г. на министъра на правосъдието срещу В. Б. е образувано дисциплинарно производство за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, за които на основание чл. 203, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува по повод постъпили данни за подстрекаване на лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в затвора гр. София км масови неподчинения и недоволство от работата на началник сектор "Надзорно охранителна дейност", както и от контрола на охранителната дейност, извършван от надзорно-охранителния състав; искане на парични суми от лишени от свобода, за да извърши действия по служба; проявяване на интерес към дейности, извън неговите служебни задължения и правомощия. С оспорената пред административния съд заповед № № ЧР-03-122/22.11.2019 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР, служителят временно е отстранен от заеманата длъжност – инспектор ІV степен (социална дейност и възпитателна работа) в затвора в гр. София. Отстраняването от длъжност е мотивирано с възможността, предвид служебното положение на оспорващия, да бъде затруднено разкриването на обективната истина. Със заповед № ЧР-05-45/20.02.2020 г. на министъра на правосъдието на В. Б. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е оспорена пред съда и е образувано адм. дело № 3399/2020 г. пред Административен съд – София град. В хода на съдебното производство оспорващият е приложил протоколи от съдебни заседания по адм. дело № 3399/2020 г. на АССГ, в които са разпитани посочени от него свидетели във връзка с обстоятелствата, послужили за дисциплинарното му уволнение. При тези фактически установявания съдът правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед за временно отстраняване от длъжност на служителя е законосъобразна и не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяната й. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража във вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Временното отстраняване от длъжност на служителя е обосновано със заеманата от него длъжност, която би му позволила да повлияе на обективното дисциплинарно разследване. Този мотив кореспондира с данните, изложени в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, която е цитирана в заповедта за отстраняване от длъжност. Двете заповеди са връчени на оспорващия, поради което съдът точно е преценил, че при това положение е имал възможност да разбере причините и основанията за отстраняването му от длъжност и организира защитата си, съответно не е нарушено правото му на защита. Съображенията на съда относно липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила са коректни и обосновани. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Съдът правилно е приел, че в случая са изпълнени фактическите основания за издаване на оспорената заповед. С оглед данните по делото съдът е извел обоснован извод, че длъжността, заемана от жалбоподателя, би му позволила да влияе на лицата, които имат отношение към вменените му дисциплинарни нарушения, предмет на образуваното дисциплинарно производство. Съдът правилно е отказал да обсъжда гласните доказателства, събрани в съдебното производство по дисциплинарното уволнение на служителя. Предмет на проверка в съдебното производство във връзка с отстраняването на служителя от длъжност е налице ли е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР срещу същия и служебното му положение може ли да попречи на установяването на фактическите обстоятелства със съответните доказателствени средства и процесуални способи, за които е дисциплинарно привлечен. В случая тези изисквания са изпълнени, поради което съдът правилно е намерил, че разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР е приложена законосъобразно от административния орган. Правно аргументирани са изводите на съда, че гласните доказателства, събрани в друго съдебно производство по последвалата уволнителна заповед са неотносими към преценката за законосъобразност на акта за отстраняване от длъжност. Възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни, т. к. са насочени към въпроса дали са извършени и доказани дисциплинарните простъпки, предмет на издадената заповед за дисциплинарно уволнение, който обаче е извън предмета на настоящото съдебно производство по проверка законосъобразността на акта за отстраняването му от длъжност. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Временното отстраняване на служителя от заеманата длъжност е подчинено на легитимната цел да се гарантира провеждането на обективно дисциплинарно разследване и не засяга права на лицето по непропорционален начин. Неоснователни са също доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил в пълнота наведените от касатора доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът е установил точно релевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил ги е в светлината на приложимата нормативна уредба и е достигнал до убедителни и правно издържани изводи за липса на основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяната й. С решение № 10 по к. дело № 4/2017 г. Конституционният съд се е произнесъл по разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ЗМВР и я е обявил за противоконституционна поради неопределеността на периода на временното отстраняване от длъжност на държавния служител в хипотеза на образувани наказателно и дисциплинарни производства и нарушение на принципа за невинност, прокламиран в чл. 16 КРБ. Разглежданата правна хипотеза се е прилагала при различни фактически основания, поради което визираното решение на Конституционния съд няма отношение към обсъждания казус. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски е основателна. Касационният жалбоподател следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,