Определение № 3581 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Балмакс“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Е. Балев, подадена чрез пълномощника адв. Калистратов, срещу Определение № 10286 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 10519/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 1397/02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” София и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че в оспорваното определение не са обсъдени възраженията по отношение на доводите, послужили за основание за прогласяване на нищожността на ревизионния акт. Моли да бъде отменено обжалваното определение в обжалваната част. Ответникът – Директора на Дирекция „ОДОП” София, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Определение № 10286 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 10519/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, чиято отмяна се иска, съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 1397/02.10.2023 г. на зам. директора на Дирекция „ОДОП” София, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № Р-22221922004741-091-001/17.07.2023 г. и е прекратено производството по делото. В мотивите на оспорваното пред настоящата инстанция определение е посочено, че доколкото РА е обявен за нищожен, то липсва предмет на съдебен контрол и дружеството няма правен интерес от оспорване. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 156, ал.1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Съгласно ал.3 от същата норма ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Доколкото ревизионния акт е обявен за нищожен, то липсва предмет на съдебен контрол. Също така решението на горестоящия орган е неподлежащо на оспорване пред съда, доколкото предмет на обжалване по съдебен ред е ревизионен акт по производство по глава деветнадесета от ДОПК. Правилно е прието, че жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 159, т.1 от АПК. Във връзка с гореизложеното неоснователна е твърдяната в частната жалба неправилност на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение