Определение № 2400 от 14.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 2789/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. (н.), [населено място], чрез процесуален пълномощник, за изменение на постановеното по делото решение № 105 от 20.04.2026 г. в частта, с която молителят е осъден да заплати държавна такса за производството по чл. 47 и сл. ЗАрб в размер на 12 767 497.98 евро. Искането се основава на законодателни изменения, настъпили в хода на висящото производство, в резултат на които е променен размерът на изискуемата държавна такса, като предвиденият негов максимум възлиза на 1 533.88 евро. Насрещната страна – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е допустима – депозирана е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Дължимата държавна такса по делото не е била изискана и внесена предварително, тъй като на ищеца – настоящ молител, са признати права по чл. 620, ал. 5 ТЗ съобразно изложеното в определение № 1377 от 05.05.2025 г. Следователно по силата на закона държавната такса не е била дължима към момента на подаване на исковата молба. Тъй като с решение № 105 от 20.04.2026 г. исковете по чл. 47, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗАрб са били отхвърлени, съдът е намерил, че молителят е останал задължен към бюджета и го е осъдил да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 4 % от интереса. Преди постановяване на съдебното решение по делото са настъпили законодателни изменения, които не са били съобразени от съда. Според тях държавната такса по исковете по чл. 47 ЗАрб вече не се определя по реда на чл. 71 ГПК, а с тарифа на Министерския съвет – чл. 48, ал. 5 ЗАрб. Посочената разпоредба е влязла в сила на 01.08.2025 г., а съответното изменение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е извършено с ПМС № 250 от 19.11.2025 г. Съгласно новата разпоредба на чл. 18, ал. 4 от Тарифата, по искова молба за отмяна или за установяване на нищожност на арбитражно решение по чл. 47 ЗАрб се събира такса 1 на сто върху интереса, но не повече от 3 000 лв., равностойни на 1 533.88 евро. Безспорно разпоредбата има процесуален характер, поради което се прилага незабавно към заварените производства, каквото е било и производството по т. д. № 2789/2024 г. на ІІ т. о. на ВКС до постановяване на решение № 105 от 20.04.2026 г. Именно към този момент съдът е следвало да определи държавната такса и да възложи отговорността за понасянето й. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата за изменение на решението в посочената по-горе част е основателна и следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение